"Обирът на века" - виновните са някъде там

Твърде тежък се оказа камъкът „КТБ”, за да бъде носен като отговорност от която и да е от свързаните с него държавни институции. На извънредно заседание на бюджетна комисия няколко часа управителят на БНБ Иван Искров, финансовият министър Петър Чобанов, представители на подкрепящите до скоро кабинета партии и опозиция си прехвърляха топката по казуса.

Оказа се, че всички имат намеренията да успокояват гражданите, че спестяванията им са сигурни, да търсят общо и прозрачно решение и да информират колко ще се струва на всички това. Заявиха още, че виновните трябва да бъдат установени и те да понесат своята отговорност. От думите им обаче стана ясно, че нито една от представляваните от тях институции няма вина по въпроса.

Нещо нетипично...

След като стана ясно, че всички са готови да седнат на масата на преговорите и да вземат общо решение, с което да спасяват ситуацията, започнаха и преките обвинения.
Българската народна банка бе нападната и от ГЕРБ, и от Коалиция за България за неупражняване на надзор и за „проспиване” на „обира на века”. С видимо раздразнение управителят на държавната банка Иван Искров обясни, че надзорните органи (ДАНС и БНБ) не стоят на вратите на трезорите на КТБ.

„Става въпрос за нещо, което е нетипично. Дори в моята практика го чувам за пръв път и съм шокиран. Става въпрос за изключение. Нито ДАНС, нито ние можем да знаем кога някой е решил да тегли”, обясни той „изкарването” на над 200 милиона лева от банката срещу разписка. Искров сподели още, че се гордее с това, което е направила БНБ „в изключително раздрусана обстановка”.

На въпрос защо на днешната пресконференция са допускани само представители на определени медии, той отговори, че това е решение на пресдиректора на БНБ. „Не съм човек оркестър”, каза той.

Цената на "спането"

Конкретно обвиненията в проспиване дойдоха от Румен Гечев от КБ, който допълни, че ще очакват разчети с „цената” на всеки вариант за излизане от ситуацията. След като сподели, че му е „болно” да чуе подобни заключения, Искров обеща да предоставят поисканата информация, но и поиска бързи законодателни действия в посока разрешаване на проблема с КТБ.

Малко по-рано подуправителят на БНБ Димитър Костов разясни, че 40% от наличния кредитен портфейл на КТБ е генериран в последните 12 месеца. И ако до преди година има някакви отчети за финансовото състояние на фирмите или за качеството на обезпечението, то след това вече ги няма. На заседанието Искров конкретизира, че 2,5 млрд. лв. са раздадени под формата на кредити след последната ревизия.

Тези данни приземиха разговора на политическо ниво и го „затлачиха в тинята на логореята”. Финансовият министър Петър Чобанов и депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев се заканваха с „хайде да не говорим кога е набъбвал кредитният портфейл на КТБ”.

Хипотетично

Именно министърът бе субект на другата линия на атаки. Зададени му бяха въпроси колко ще струва излизането от казуса на държавата, и на данъкоплатците. Чобанов се впусна в хипотетични ситуации и допусна: „Ако се приеме, че подкрепата на държавата към банката

"Креди Агрикол България", в която ще бъдат прехвърлени активите и пасивите на КТБ, ще е около 1,5 - 2 млрд. лв. и тази сума в целия си размер бъде отразена като дефицит, то това може да надхвърли максимално допустимия дефицит от 3 процента”. Запитан дали страната ще влезе в състояние на свръхдефицит, той обясни, че ако се стигне дотам, ще е еднократен акт само за тази година.

Министърът допълни, че няма да се наложи да бъде актуализиран централният бюджет заради проблемите с КТБ. Според него един от обсъжданите варианти предвижда увеличаване на дълга, като това ще се отрази на "таваните" за дълг, които има в бюджета, т.е. ще се добави нов дълг. „Новият дълг ще бъде добавено автоматично към лимитите през тази година, не трябва да забравяме, че имаме все още неизползван лимит на дълга от 800 млн. лв. и възможностите да поеме дълг и в момента са налични”, каза още той.

Чобанов неколкократно изтъкна, че става въпрос за хипотетични ситуации и на масата на преговорите има няколко вариант. Не скри обаче, че ако искаме да спасим спестяванията на болници, фирми и граждани в КТБ, това си има цена.

Финансист №1 сравни случилото се в КТБ с аферата "Мадоф". През 2008 г. САЩ Бърнард Мадоф е обвинен в кражбата на 65 млрд. долара чрез най-голямата финансова пирамида в света.