Ако изборите бяха на 25 юли, ГЕРБ биха получили приблизително два пъти повече гласове от БСП. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за партията на Бойко Борисов е 27.2 %, докато подкрепата социалистите възлиза на 13.5 %. Това показват данни от проучване на Института за модерна политика, проведено в периода 20-25 юли 2014 г.
Проучването регистрира стабилна трета позиция на ДПС - 7.3 % с тенденция към растеж. Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за партията на Николай Бареков "България без цензура" възлиза на 6.0 % при самостоятелно участие в предсрочния вот.
Подкрепата за Реформаторския блок се стабилизира отчетливо над изборната бариера, като делът от респондентите, които заявяват подкрепа за тази коалиция, регистриран в настоящето проучване възлиза на 4.5 %. АБВ получава 4.0 %, което показва сериозен потенциал на формацията на Георги Първанов да получи представителство в бъдещия парламент.
Ако изборите бяха на 25 юли, националистическите формации – НФСБ и "Атака", не биха получили достатъчна подкрепа за спечелване на представителство в 43-то Народно събрание. Делът от респондентите, които в проучването заявяват подкрепа за НФСБ е 2.4 %, а за партията на Волен Сидеров – също 2.4 %.
Всички останали политически субекти, които се очаква да участват в предстоящите избори, на този етап получават под 1 % електорална подкрепа, като за РЗС и ВМРО тя се доближава най-плътно до тази горна граница.
Какво да бъде следващото управление?
Близо половината от анкетираните заявяват твърдо предпочитание към еднопартийно управление след предсрочните избори – 44 %.
Голяма коалиция между ГЕРБ и БСП е предпочитан вариант от 12 на сто от анкетираните.
Значително по-ниска е подкрепата за конфигурации с участието на ДПС. Евентуална коалиция между ГЕРБ и ДПС е предпочитана от само 4 %, а между БСП и ДПС – от само 3 % от респондентите.
По-широк коалиционен формат с участието на ГЕРБ, Реформаторския блок, "България без цензура" и ДПС е предпочитан вариант за 6 % от респондентите.
Любопитно е, че едва 3% от запитаните от ИМП смятат, че изпълнителната власт трябва да се ръководи от напълно ново за политиката лице, а 2% настояват за безпартийна фигура.
Необходимо напомняне
Председател на Управителния съвет на ИМП е бившият „царски” депутат Борислав Цеков. По време на управлението на ГЕРБ позициите й по отношение на съдебната реформа бяха много близки до тези на правителството.
Така при избора на членове на актуалния Висш съдебен съвет властта се оправда с писмо на института, за да бъде сведено общественото обсъждане на кандидатурите до минимум.
След падането на кабинета „Борисов” от власт ИМП имаше дейно участие в дискусиите около новия Изборен кодекс, които се провеждаха в парламента с участието на тесен кръг неправителствени организации и под председателството на Мая Манолова.
По-късно Ивилина Алексиева от института стана председател на Централната избирателна комисия с подкрепата на БСП.
Преди евровота проучванията на ИМП даваха сериозна преднина на БСП пред ГЕРБ и почти изключваха възможността Реформаторският блок да изпрати свой представител в ЕП.
