Действията на синдиците на КТБ не са срещу няколко камери или срещу една медия, те са срещу огромни задължения, формирани в продължение на години на един нетърговски принцип. Това коментира министърът на финансите Владислав Горанов по време на днешното правителствено заседание показва стенограмата.
Горанов казва още, че срещу TV7 има 139 производства. Исканията от кредитори към телевизията е за близо 300 милиона лева.
Днес един от кредиторите - Технологичен център „Институт по микроелектроника“, е изпратил писмо до министър-председателя, главния прокурор и председателя на Фонда за гарантиране на влоговете с молба за съдействие да бъде осигурена възможност „ТЦИМ“ АД да си събере 288 милиона от ТV7. Институтът пък има да дава 160 милиона лева пряко на КТБ. Подобни са случаите с „Дунарит“, и с „Рубин“ в Плевен, и със стъкларския завод в Сърбия.
"Ако всеки длъжник в България ми пише писмо и аз трябва да се намесвам, респективно и вие, това означава, че изобщо не сме правова държава, коментира премиерът, който настоява сървърът на TV7 да не се отнема.
Публикуваме частта от стенограмата, в която е обсъдена темата:
БОЙКО БОРИСОВ: Кажи Горанов!
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Понеже анонсирахте обсъжданията, които имахме сутринта. Това вероятно вълнува колегите и искам да им представя кратка информация, с която аз разполагам като министър на финансите във връзка със състоянието в Корпоративна търговска банка в несъстоятелност и многото спекулации по отношение на работата на Фонда във връзка със събиране на имущество, което подлежи да се възстанови в масата на несъстоятелността на КТБ.
Първо, искам да обърна внимание на колегите, че средствата във Фонда за гарантиране на влоговете не могат да бъдат третирани еднозначно като средства на банковия сектор и да не се гледа на тях като на обществен ресурс, тъй като те, за да постъпят във Фонда за гарантиране на влоговете като отчисления от банките, са формирани от разходите, които българските граждани и българският бизнес е платил за лихви на банковата система, за да се реализират тези вноски във Фонда.
В допълнение към тази сума от близо 2 милиарда, трябва да добавим и около милиард и шестстотин милиона кредит, който българското правителство осигури на Фонда за гарантиране на влоговете в края на миналата година, заради който се наложи и мостовото финансиране и всички впоследствие разгорещени дебати, свързани с необходимостта от осигуряване на финансиране на българския бюджет, тоест дебатът за дълга.
Правя това уточнение, за да сме с ясно съзнание, че нещата в КТБ не са били обичайна банкова практика и обръщам внимание, че още към 30 септември 2014 г., когато излезе информация за баланса на Корпоративна търговска банка, стана ясно, че 86% от активите на Корпоративна търговска банка са необезпечени кредити. Тоест, представяте ли си как е работила тази банка, след като 86% от отпуснатите от нея кредити са били необезпечени?
Взимам повод от това, за да ви прочета едно писмо, което вече е разпространено в медиите и е свързано с небезизвестната национална медия „ТV7“ АД, която се опитва да внуши, че спрямо нея се извършва репресия.
Днес от ръководството на Технологичен център „Институт по микроелектроника“, по-известен като „ТЦИМ” АД, до министър-председателя, главния прокурор и председателя на Фонда за гарантиране на влоговете е изпратено писмо с молба за съдействие да бъде осигурена възможност „ТЦИМ“ АД, което дължи над 160 милиона пряко на КТБ, да си събере 288 милиона от ТV7. Тоест спекулацията, че ТV7 дължи само 5 милиона за техника, би била вярна, защото това е прекият кредит, който ТV7 има към КТБ. Но ТV7 по договор за заем между „ТЦИМ“ АД и фирмата, която е едноличен собственик на ТV7 – „Краун медиа“ ЕАД, с договор от юли 2009 г. до 2014 г. е отпуснала 260 милиона безлихвен кредит, който не е обслужван и който не се обслужва. С анекси, 10 на брой, като в различни етапи от 28 юли 2009 г. до 4 февруари 2014 г. са дадени от „ТЦИМ“ АД 260 милиона на офшорното дружество, което е едноличен собственик на ТV7.
Мога да дам още много информация, част от която е по-скоро банкова тайна, но искам да ви обърна внимание, че за да се стигне до това, че в момента синдиците да докладват 99% лоши кредити в КТБ, това не е само от дългото време, през което банката престоя в специален надзор от БНБ. Генезисът на проблема там е, че очевидно през цялото време не са спазвани банковите стандарти и са отпускани кредити на фирми без обезпечение, без конкретен бизнес проект и без яснота как те ще бъдат възстановени някога на кредитора, в случая Корпоративна търговска банка в несъстоятелност.
„ТV7“ ЕАД, търговското дружество, което е притежава лиценза за създаване и разпространение на телевизионна програма в национален ефир, е само един от примерите за косвено финансиране за сметка на необезпечени кредити от Корпоративна търговска банка, като прекият и непрекият ефект (понеже много се дискутират тези дни действията на синдиците спрямо това търговско дружество) е около 300 милиона, които са излезли от Корпоративна търговска банка.
Мога да ви дам много други примери, колеги, за да достигнем до сумата от милиарди, която липсва в активите на Корпоративна търговска банка в несъстоятелност и за която всички ние плащаме и платихме сметката. Мога да ви уверя, че има 139 производства, а не само едно – срещу ТV7. Но, за съжаление, още преди цесиите и прихващанията, още към 30 септември само 13% от раздадените кредити от Корпоративна търговска банка са били с някакви обезпечения. След извършването на много сделки по времето на квестурата, между 30 септември и датата на несъстоятелността, са извършвани много прихващания и освобождаване на обезпечения, за да се стигне до това, че сега синдиците да докладват 99% лоши активи в Корпоративна търговска банка. Ние, естествено, ще положим всички усилия, но никой не е по-силен от закона, особено когато се касае за обществения интерес и за милиарди, които ще са дълги месеци и години тема на дебат в обществото. Та по отношение на ТV7, като чуете „ТV7“ ЕАД, това всъщност е „Краун медиа“, една кипърска офшорка, която е получила от 27 юли 2009 г. до началото на 2014 г. 288 милиона с лихвите кредити, които няма как да са дошли като финансиране от „ТЦИМ“, освен чрез тези 160 милиона, които „ТЦИМ“ дължи на КТБ за държавни ценни книжа и куп други кредити, пряко или косвено стигнали до „ТЦИМ“ и оттам до „Краун медиа“, и оттам до „ТV7“ ЕАД. Тоест когато говорим за „ТV7“ търговското дружество, то не е със задължение три милиона и някой да даде три милиона и да купи действащо предприятие. То е в несъстоятелност, поискана от самото търговско дружество, защото то дължи близо 300 милиона. Всичките тези 300 милиона пряко или косвено водят към масата на несъстоятелността на КТБ.
Подобни примери мога да ви дам с много други търговски дружества – и с „Дунарит“, и с „Рубин“ в Плевен, и със стъкларския завод в Сърбия, и с много други ценни активи. Разбира се, и прокуратурата работи по тази тема, и синдиците, ще си свършим работата. Но исках само да ви обясня, че действията на синдиците не са срещу няколко камери или срещу една медия, те са срещу огромни задължения, формирани в продължение на години на един нетърговски принцип.
Благодаря ви.
РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ако позволите да допълня извън финансовата страна на този проблем.
Това е всъщност формулата на политическа корупция в последните години, защото чрез тези сметки е финансиран политически проект през телевизията. В този смисъл е много важно всичко да стане много ясно, да бъдат разкрити тези схеми, защото ситуацията, в която се намираме, и политически е резултат от тези действия.
БОЙКО БОРИСОВ: Но аз се надявам и Фондът, и синдиците да спазват закона така, както е указано, да започнат от точките едно, две и три, а не от сървъра. Нищо не налага да се спира сигналът на телевизията, да си описват, да си правят, да си дават информация, за да не се вдига темата при нас. Ние нямаме никакъв лост, нито желание, нито за какво да се замесваме и да ми пишат тези писма. Ако всеки длъжник в България ми пише писмо и аз трябва да се намесвам, респективно и вие, това означава, че изобщо не сме правова държава. Единствено намесата и отсрочката дойде от това, че струпаха по един глупав начин полицаи тогава и се създаде някакво внушение, че за няколко милиона се разиграва цял панаир. Всъщност то не е за няколко милиона, то е за 300 милиона.
И не само това. От това, което знам от службите и очаквам в следващите седмици развитие, са освобождавани имущества, но разбира се всичко това трябва да се документира, то е факт. Последните дни на квесторите са освободени огромни имущества, последния работен ден на квесторите. Така че се надявам тук прокуратурата да си довърши заедно с ДАНС и МВР това, което правят. Ще стане ясно на обществото след две-три седмици. Освобождавано е имущество, преправяни са договори над хиляда – защото, ако имаш преференциална лихва, не можеш да взимаш след това стоте хиляди евро, които ти се полагат, защото си се облажил от лихвите, а това са над хиляда души, и на практика, преправяйки им договорите, те са получили по сто хиляди евро. И като го сметнах, е около сто милиона загубата, нанесена съответно на Фонда.
