Кой държи козовете и кой кого надцаква? Ние ли държим играта или тя нас ни е хванала? Кога една карта е добра и кога лоша? Художникът Дончо Дончев поставя на масата тесте от 21 карти с противоречивите лица на лидери от световния политически елит. Нарича сатиричния си проект „21 век”.
– Как решихте да преплетете картите заигра точно с политиката?
– С това искам да кажа, че тези всички политици – те са в ръцете на хората. Играта е на хората всъщност. Силата е във всички нас.
– Не сме ли ние картите, с които те играят?
– Това е обратната страна всъщност, да. Но на мен ми се иска ние да сме тези, които определяме нашата игра. Аз смятам, че един художник трябва да участва и по някакъв начин да дава своя глас на времето, в което живеем. Да създава нещо и да е обществено активен, защото изкуството и това, което правим артистите – дори и с малко, можем да повлияем на обществото.
Сред най-ярките личности, които Дончо Дончев избира да изобрази са Доналд Тръмп, Ангела Меркел, Ким Чен-Ун, Владимир Путин, Башар Ассад, Емануел Макрон, Реджеп Ердоган, Джордж Сорос, Силвио Берлускони.
„Поп купа е Доналд Тръмп със слона, който е символ на Републиканската партия. От едната страна е „вирус”, който заразява обществото, а от другата страна е „цирк”, като се получава игра на думи – „USA” и той държи Асото, защото ги е надцакал всички. По принцип „Тръмп” означава надцакване”, разяснява Дончо Дончев.
„Путин – от едната страна е като човек от народа в националната им носия, с руската мечка, а от другата страна е господарят на света.”
„Дама пика – това е кралицата Елизабет. От едната страна съм представил Брекзит – излъчването ѝ е доста изтощено, изтормозено, докато от другата страна е Европейския съюз – свежа, усмихната и привлекателна.”
„Башар Ассад – от едната страна е войната с гарвана, целият е окървавен като главорез, а от другата страна е мирен и привлекателен с едно гълъбче на рамото и във фона има едно листче от детска тетрадка с къщичка, нарисувана, която прелива в кръв.”
„Ангела Меркел – от едната страна кърми черно детенце, а от другата страна светло, русо арийче. Излъчването ѝ е съвсем различно, като една Мадона, която разпалва мултикултурата и национализма въобще в цяла Германия.”
„Вале Спатия – Ципрас. От едната страна го виждаме като просяка, който подлага шепата си за милостиня, а от другата страна е Бог от Олимп, с лавровия си венец, който пие вино в златна чаша. Отзад на фона на тази сцена е бикът Зевс, който краде Европа. Тази сцена я има на 2 евро.”
„Това е Джулиан Асандж – също един жокер, който ни разкрива много тъмни страни от нашия свят. От другата страна е също той прикрит, той се крие в посолството на Еквадор. От другата страна е разкриващ ни света. Завесата - това е Уикилийкс.”
– Коя беше най-мистериозната личност за вас?
– Ами аз имам един любим жокер, това е на Бенджамин Франклин и Марк Зукърбърг. Бенджамин Франклин може би, тъй като аз съм му голям почитател. Четох неговата автобиография и съм възхитен от тези мъже, които са създали Америка, най-вече от него. И затова го съпоставих с Марк Зукърбърг. Той е единственият жокер, който е с две различни личности в една карта.
Аз не заемам страна с този проект – показвам лицата на известни личности, които определят нашия свят... Но ги представям с двете им лица – отрицателно и положително, защото те така са известни в нашето общество.
Изгледал съм стотици техни изображения. Пресявал съм, защото емоционалното състояние трябваше да бъде много точно съпоставено едно към едно. Използвал съм самите знаци, те си носят символика в годините. Това го показах в картините си в Асата. Спатията е едно гнездо, в което има тлееща бомба – разрухата в нашия свят. Карото съм представил най-голямото богатство – водата. Това са според мен проблемите, човешките проблеми. Без вода ние загиваме. От едната страна е една детска лодка – свежа, хубава, плуваща. От другата страна е изсъхнала и земята е без вода. Също така купата съм я представил като Вилендорфска Венера от праисторическото изкуство, само че във вид на силиконова кукла за забавление, защото виждаме колко е изродена днес любовта. Пиката е „последната вечеря” – един ембрион в едно блюдо – това е, което е - самоизяждането на човечеството.
Дончо Дончев сбъдва своята детска мечта като става художник. Първата му изложба е в Измир с 40 творби. От тогава му потръгва и започва да прави изложби по целия свят, като през 2017г. той достига и до Европейската организация за ядрени изследвания. Дончо Дончев е известен и с рисуването си на живо пред публика. Съвместно с турския поет Керим Саказлъ издава и няколко книги, една от които е „Фейтмейт”.
– Имате ли картина с по-специфична история зад нея?
– Може би тази, която нарисувах на A-to-Jazz фестивала пред публика. Това е ликът на моя син. Тя е много специална за мен и никога не бих се разделил с нея.
Вдъхновението не се търси според мен. То е навсякъде и във всичко. Артистът трябва да е винаги буден, за да може да го усети и веднага да го използва. Ако се забави малко, този момент отминава. Затова и големите артисти са били винаги будни, винаги нащрек.
Картините от сатиричния проект „21 век” на Дончо Дончев ще бъдат представени на 8 май 2018 г. във Военния клуб, гр. София. Изложбата ще открие Соломон Паси.
