„Очевиден конфликт на интереси“ за сметка на българските потребители е имало в „Булгаргаз“ и това е причината ръководството на компанията да бъде сменено. Това обяви на брифинг премиерът Кирил Петков.
„В момента водим разследване и ние сме сигурни до голяма степен, че част от решенията, които те са взели, резултират до високите цени на газа и 30% повишение, което беше предложено на КЕВР. Трябва ясно да се каже част от техните решения – особено на база какъв процент от купуването на газ идва от „Газпром“ и какъв процент идва от азерския газ са предупредили голяма част от скока на цените. Надявам се, че службите съвсем скоро ще ни дадат ясно разяснение и потенциално може би ще повдигнат обвинения“, заяви премиерът.
По думите му е бил избран „скъпият доставчик“, вместо да се оптимизират възможностите на „евтиния доставчик“, „особено когато имаме сега потвърждение, че доставката на азерски газ спокойно може да мине през „Неа Месемврия“, което е другата връзка на България“. Това е станало когато ръководството на "Булгаргаз" е заявило на азерската страна, че няма възможност да получава синьото гориво.
„Има доста дълга поредица от събития, свързани с начина на управление на ресурсите вътре в самото дружество. Имам предвид както дългосрочните договори, така и управлението на хранилището в Чирен. Има ясно нежелание да се следва политиката, която енергийният и водния регулатор има в сектор „Електроенергия“, именно регулиран и свободен пазар, въпреки че има такава възможност текущо. И това е меко казано странно, особено на фона на изключително тежката ценова криза в сектора“, отбеляза и енергийният министър Александър Николов.
"От моя гледна точка просто са взети безумни решения по безумен начин с резултат, че всички български потребители трябва да плащат по висока цена на газ, а опозицията, вместо да влезе в детайли, се опитва през общи политически приказки да прехвърли отговорността на чисто новото правителство, което в момента работим от сутрин до вечер да ги решим тези проблеми", допълни Петков.
Новият борд на „Булгаргаз“ е временен и титулярите ще бъдат избрани след „публични конкурси“, подчерта министър-председателят.
Осветление на тъмно
Той посочи и че ДАНС вече се занимава с уличното осветление в София и откритите от „Спаси София“ значителни различия в цените на една и съща лампа, купена по различни процедури.
„Докато не изчистим тези обществени поръчки, не може да говорим, че общините просто нямат пари за осветление. Може да има и такива общини, но ще изискаме точните детайли точно за какви пари става дума, защото както всички знаем, осветлението не е голям процент от разходите на общините, така че искаме да отделим политическия пиар, който са ни заливат от сутрин до вечер с реалните нужди и реалната нужда от помощ“, подчерта премиерът.
По думите му случаи като този в София показват как само с разликата в парите, платени по две различно проведени обществени поръчки, могат да се платят доста солидни сметки за ток.
Енергийният министър посочи, че през енергийните дружества и ЕСО „има достатъчно детайлни данни къде, как и какво се консумира“ и тези данни ще бъдат проверени.
„Да се използва това едно населено място да стои на тъмно като формат на принудителна мярка, за да може да се поискат допълнителни средства е меко казано странно и по-скоро показва отношение към гражданите в тези населени места. Естествено, ще прегледаме разходите, но аз не мисля, че уличното осветление е нещо, което ще събори или запази бюджета на която и да е община“, отбеляза Николов.
Нова работна група ще търси начин "как общата консумация да бъде изследвана, да се създаде яснота за профил на консумираната енергия и как тя може да бъде закупена на свободен пазар на дългосрочен договор" за държавни и общински учреждения и др. Допълнително 60 млн. лева ще бъдат дадени на ВиК сектора, за да се гарантира, че няма да останат населени места без вода заради спиране на работещите на ток помпи.
Премиерът допълни, че вече всяко разплащане на държавата, включително и със строителите, ще е на база проверени резултати от свършена работа, а не само на фактури: "Има пари в бюджета, ако се види, че реално дейността е свършена, но ако не е свършена, независимо какви пари в бюджета има, тези пари няма да бъдат платени".