Никой не е застрахован един ден да открие свои кадри в сайт за еротично или порнографско съдържание. Оказва се, че незаконно поставени камери ни дебнат на всеки ъгъл – при фризьора, козметика или масажиста.
Често технически пропуск или недобронамерен служител стават повод стотици хора да станат жертви и техни разголени кадри да изтекат в интернет. В общия случай тези хора никога не разбират за случилото се, защото подобно видео се разпространява в чуждестранни порно сайтове, затворени Телеграм групи и частни форуми.
Проверка в интернет показва, че интересът към подобно съдържание е доста голям, стотици членуват в затворени общества, където се разпространява незаконно заснето лично съдържание. А печалбата е сериозна – между 5 и 20 евро месечно струва абонаментът за достъп до подобно съдържание.
При такъв случай има няколко тежки нарушения едновременно, обясни юристът Маргарита Хубенова – специалист по защита на личните данни и преподавател по Информационно право в „Софийския университет“.
Как да действаме?
Ако засечем наши кадри в интернет, веднага трябва да сигнализираме Комисията за защита на личните данни – жалба може да се подаде както по електронен път, така и на място. След това може да сезираме ГДБОП за разпространение на съдържание с порнографски елемент.
Не трябва да забравяме да подадем жалба и в съда срещу съответния администратор, като можем да претендираме за обезщетение заради вредите, които сме претърпели. Важно е да отбележим конкретни линкове, скрийншотове, дата и час.
Хубенова уточни, че в някои случаи глобата може да достигне десетки хиляди евро.
„Глобите се определят съгласно процент от годишния оборот на съответния администратор и за подобно нарушение глобата може да достигне до 4% или имуществена санкция. Когато говорим за обезщетение – това е сумата, която съдът би присъдил на самото увредено лице, за да компенсира неблагоприятните последици“, каза юристът и уточни, че конкретната сума много зависи от конкретните вреди.
Наша проверка установи, че няма фиксирана сума за обезщетение, но практиката в България показва, че те варират от 2500 евро и могат да стигнат до 25 хил. евро, ако има доказана психическа или репутационна вреда, както и при масово разпространение и търговска печалба.
Важно е да се отбележи, че административната глоба за нарушителя и обезщетението за пострадалия са две различни неща.
Кого можеш да съдиш?
В зависимост от случая има няколко страни, които са отговорни за разпространението на подобни кадри:
- Собственика на обекта
– за лоша защита;
– за незаконно видеонаблюдение;
– за липса на контрол. - Конкретно лице
– служител;
– техник;
– всеки, който е имал достъп. - Администраторът на сайта
– ако не реагира на официално искане за сваляне.
„Може салонът да извършва напълно легитимно видеонаблюдение, с всички изисквания на закона, но самата система да бъде обект на външна неправомерна намеса. В този случай ще се преценява дали мерките, които салонът е осигурил, са адекватни. (…) Възможно е и записите да са изтекли от служител, който е имал достъп до камерите“, обясни юристът.
Кой има право да ни снима?
По регламент няма дейности, които да са напълно позволени или забранени за заснемане, но законът съдържа редица правила, които трябва да бъдат изпълнени.
„Изграждайки една система за видеонаблюдение, администраторът трябва да посочи какви са целите ѝ, за какво ще служи записът. Въз основа на целите се определя основанието за обработка, което изисква преценка как ще бъдат засегнати правата на субекта на данните. Трябва да се определи подходящ срок за съхранение на данните и други изисквания“, обясни Хубенова.
Преподавателят беше категорична, че масово тези изисквания не се спазват и масово има камери, които дори не са обозначени.
„Трябва да обозначим наличието на камери – не просто с табела с картинка, а трябва да се обозначи кой е администраторът, който носи отговорност, и да се посочат неговите контакти. Да се уточнят местата, на които се извършва видеонаблюдението, и целите. (…) Тези правила в повечето случаи не се спазват. Вървейки по улиците, много често се виждат камери, но няма никакво обозначение – субектът не знае дали работят тези камери и извършва ли се запис“, уточни тя.
Как да се предпазим?
Експерти по киберсигурност съветват да следим за няколко „червени флага“, които могат да ни подскажат, че сме записвани неправомерно:
• „черни точки“ или отвори в стената;
• устройства, насочени към легло или зона за процедури;
• техника без ясно предназначение;
• отказ да бъде преместен „уред“.
Дори при най-малкото съмнение имаш право да прекратиш процедурата веднага. Подаването на сигнал към компетентните органи трябва да бъде своевременно, за да се вземат реални мерки. Тогава има шанс видеата да не бъдат масово копирани и да не достигнат платформите за разпространение на кадри с порнографско съдържание.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
