Детство с бомби вместо с играчки

Войните в Близкия изток лишават 13 милиона деца от образование.

По данни на УНИЦЕФ надеждите на едно цяло поколение в Близкия изток и Северна Африка вече са разбити. Голяма част от децата на имигрантите у нас не са посещавали училище от години.

В тази стая лицата говорят повече от хиляди думи. Вече са минали три години, откакто са напуснали Сирия. Животът между разрушения и всекидневни бомбардировки превръща това семейство в бежанци, търсещи спасение. Той е опасен, а посещението на училище - напълно невъзможно.

„С четири деца ми е много трудно. Дори няма къде да живеем за постоянно, а какво остава за училището. Обикаляме от едно място на друго. Мислехме, че може да се установим в Дания и да ги запишем да учат там. Сега отново ни върнаха”, споделя Галия.

В тази хотелска стая, в която живеят благодарение на помощта на приятели, няма нито една играчка или учебник. Така минават дните на още 14 милиона деца, които ще запомнят детството си с бомби вместо с играчки.

Дискриминационните нагласи и липсата на подготвени учители у нас са голяма пречка пред образованието на тези деца. Най-доброто решение са частните училища, но не всяко семейство може да си позволи този лукс.

„Децата научават по нещо от връстниците, с които си играят. В Румъния беше същото. Не можем да ги запишем в арабските частни училища тук, защото е много скъпо, по 100 евро на месец само за едно дете”, разказва Имед.

Имед ни показва печатите в паспортите от всички граници, от които са били връщани. И така в продължение на три години.

„Искам тези деца да имат някакво бъдеще. Затова, колкото и да не ми се иска, ще трябва да използваме някой трафикант, за да стигнем до Дания. Друго не ни остава”, допълва той.