Парадокс – това е думата, която асоциативно изниква като реакция на данните след вота в първия и третия по големина град у нас - София и Варна. Общественото недоволство срещу монополите от началото на годината, което беше най-мащабно именно в тези две населени места и доведе до оставката на кабинета „Борисов”, в крайна сметка избледня в сянката на изборните резултати отпреди ден.

По данни на ЦИК именно ГЕРБ са първа политическа сила във Варна – с 12 на сто пред БСП, како и в столицата – с между 7 и 10% преднина в трите избирателни райони.

Статистиката изглежда „стряскащо” на фона на новинарския поток от края на януари и началото на февруари, когато десетки хиляди варненци и софиянци, подкрепени с акции на граждани от цялата страна, протестираха срещу бедността и мизерните доходи, непоносимо високите сметки и политическата система като цяло.

Във Варна недоволството срещу ГЕРБ правеше особено впечатление – със своята яркост и непримиримост в лицето на самозапалилия се Пламен Горанов, както и в лицето на хилядите му съграждани, обединени срещу издигнатия от партията на Борисов в последния си мандат градоначалник Кирил Йорданов.

На фона на ескалиращото в морската столица напрежение ГЕРБ оттеглиха подкрепата си за кмета, който от своя страна след дълго упорстване подаде оставка. Дали заради липсата на консолидация сред протестиращите обаче или заради обезвереност до степен на отвращение от политиката, варненци сякаш предадоха каузата си отпреди няколко месеца – или поне това е впечатлението от подадените от тях бюлетини.

Остава, разбира се, и съмнението за външна намеса или манипулация на вота, подпалено както от акцията на властите в Костинброд с иззетите 350 000 бюлетини, така и от множеството сигнали за нарушения в самия ден на избор, с които вече всички са свикнали. Именно поради тези съмнение обаче варненци излязоха пред РИК още в края на неделния ден, провокирани точно от убедителната преднина на партията, която техните бурни протести свалиха от власт.

В крайна сметка десетки хора се заканиха да протестират отново, този път по не-мирен начин – защото изборите през техните очи са „манипулирани по най-грозния и непростим начин”.