„Сейнт Пазарджик” в Америка

Една малка България се е появила на хиляди километри от България. Изградена сред красиви палми, дъх на море и лъскави яхти. Мнозина от нейните обитатели я наричат „Сейнт Пазарджик”. 

Всъщност това е американският град Сейнт Питърсбърг в щата Флорида. За последните 25 години там са се заселили близо 4000 наши сънародници. Случайно или не, те са предимно от Югоизточна България, най-вече от Пазарджик. Днес никой не помни точната причина за това, но всеки местен жител с български корени може да потвърди тази статистика. 

Между американската мечта и българската любов

От Пазарджик е и 31-годишният Георги Рангелов, чието семейство преди 10 години печели зелена карта. Местят се в САЩ заедно, без много да се замислят как да започнат новия си живот. 

За Георги началото е най-трудно. Налага се да тръгне буквално от нулата, защото не знае английски език. „Нямах представа къде отивам и какво ще правя. Знаех само, че за да успееш, трябва да се работи много повече от България”, спомня си той.

Първо раздава флаери за партита. След това чисти маси в испански ресторант, а след време е повишен - става сервитьор. През 2008 г. си изважда книжка за камион и веднага разбира кой е начинът за бързи пари - транспортният бизнес, който през следващите години ще промени из основи живота му. Сега има своя фирма, в която е диспечер и шофьор.

Постепенно американската мечта започва да се сбъдва в очите му. Появяват се къща, кола, работа... „Важното е да си изиграеш добре картите", казва днес Георги.

Едно обаче липсва в тази американска мечта, за да е напълно осъществена. Любовта. Годеницата му Румяна Митева е от другата страна на океана - в България. Въпреки непрестанните опити да получи виза, тя все още няма отговор. Затова двамата продължават да са разделени. И да се виждат веднъж в годината, когато Георги се прибира за малко у нас.

Снимка: Росен Цветков

Заедно с него в САЩ работят основно българи, сред които и 23-годишният Ружди Алиев. Той попада във Флорида, когато е на 14 години. Завършва местното училище и затова за него езиковата бариера отдавна е прескочена. Ружди няма намерение да се прибира в България. „Само за ваканция или на стари години”, признава той, докато ме разхожда с колата си из Сейнт Питърсбърг. 

Прави впечатление, че привечер градът потъва бързо в тишина и обезлюденост. Но Ружди и Георги ме отвеждат на място, където кипи живот... с български заряд. Местният стадион. 

Балкански футбол в Америкa

Неделя е. Обичайният ден, в който от 16 години българи играят мач... на американско игрище. Те са футболни легенди от родни отбори от миналото. Сред тях има и сърби, македонци, албанци. Така че може да се каже, че състезанието е една доста оспорвана балканска надпревара.

Снимка: Росен Цветков

„Не снимайте сега. По-интересно е третото полувреме”, съветва ме един от играчите. А „третото полувреме” е на друго място. Български магазин, в който всички се събират след края на мача. Там се слуша българска музика, яде се шопска салата и се пие ракия. И не на последно място - на висок глас се обсъждат новините от родината. Неусетно става словесна смесица от футбол и политика. Напълно по нашенски.

Супа топчета, рози, лютеница и... „неизгорени" мостове

Всички й казват Дима - собственичката на магазина, оформен като заведение. Името му препраща отново към България „Kalina's coffee and European food”. Преди да направят магазина, Дима и съпругът й минават през ада на нелегалния живот в САЩ. Отиват на екскурзия, но внезапно решават да не се връщат повече в България. И така вече 18 години са там. Днес абсолютно законно.

Снимка: Росен Цветков

В магазина освен българско знаме и сувенири, има всичко, което може да направи носталгията по родината силна до болезненост. Баничка, лютеница, родно сирене, български вафли, рози... А в менюто се предлага дори супа топчета. 

На една от масите откривам Тодор Трайчев. Легенда от българската естрада, избягал в САЩ преди повече от 30 години. Той е един от първите емигранти зад оекана. Сега участва в концерти във Флорида. Казва, че си е тръгнал, за да „даде на себе си криле”... И че ги е намерил. За съжаление, не в България.

До Тодор е седнало семейство от Добрич. Димитър кара камиони, а жена му, Павлина, е в организация за дарения. „Събрахме куфарите, беше тежък момент...  Това беше последният вагон, който можеше да хванем. Не му мислихме много’, разказва Димитър.

Снимка: Росен Цветков

Пътят назад за тях обаче не е невъзможен. „Решихме да пробваме, да видим какво е. Но не сме си изгорили мостовете към вкъщи. Там са ни близките. Ако се приберем, животът ни ще продължи...”, твърди Павлина.

„Американската мечта не е за многото, не е в богатството. А е начин на живот. Американците живеят по-спокойно от нас, подредено им е всичко. Вече е така и за нас. Тя означава да можеш да отидеш на почивка, да си плащаш сметките. Като бял човек", казва семейството.

И не закъснява печалната констатация, че за последните 5 години са постигнали повече, отколкото през цялото време от 90-те насам. 

„Синът ми е на 25. Целият му живот е преходът в България. За мен това е отчайващо. Още повече, че преходът продължава...", тъжно обобщава Павлина.

Снимка: Росен Цветков

PS: С всички тези българи отвъд океана се срещнах преди три месеца, когато бях в САЩ. Разказвам ви за тях точно днес, защото съм убеден, че те мислят за България, може би дори повече от нас. По различни причини. Всеки ден. Повечето от тях със сълзи на очите. 

Като Дима, която не сдържа болката си, че родителите й остаряват далеч от нея. И че няма да могат да си платят сметките за ток, ако не им изпрати пари от Америка. Същите тези пари, заради които тя и семейството й са напуснали родината. 

Сега ги печелят лесно, но често сред усещане за празнота. Оказва се, че дори когато имат, нямат. И дори да си създават една своя малка България, не могат да скрият, че им липсва другата - истинската. Онази, която не могат да намерят нито в магазина, нито на стадиона. Тя не е и в скъпата кола, хубавата къща или уредената работа. И никога няма да бъде...

***

Във видеото може да чуете разказите на българите от Сейнт Питърсбърг пред камерата на bTV, заснети от Росен Цветков.

Очаквайте и следващата история от поредицата „Български следи отвъд океана” в btvnovinite.bg. Кой и къде в Америка си направи градина със здравец, пренесен от България?