Хиляди българи, сред които и много преки потомци на опълченци, изкачват всяка година връх Шипка, за да отбележат годишнината от Освобождението на България.
Строителството на Паметника на свободата, известен и като Паметника на Шипка, започва през 1922 г., завършва през 1930 г., а тържественото му откриване е през 1934 г. Строежът се проточва и дори е спрян временно, заради тежки климатични условия.
Опълченец със сълзи на очи обаче помолил строителя му – Пеньо Атанасов, да довърши монумента, разказа Стефка Кьосева – внучка на Атанасов.
„Тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша“, казвал строителят.
За него Кьосева си спомня, че „разказвал истината за Шипка“ и я е научил на родолюбие. Трети март е огромен ден за България, каза тя.
Николай Дачев, внук на опълченец, разказа, че дядо му се е бил на Шипка, но баба му, още 16-годишна е посрещала донските казаци. Носила е вода, хляб, помагала е, шиела е, плела е пуловери.
Учителката ѝ пък е организирала помощ за ранените и учила девойките да превързват пострадалите. Опълченците са показали урок по родолюбие, себеотрицание, мъжество, каза Дачев.
Христо Гъдев, внук на Станьо Гъдев – участник във въстанието в Нова махала, заедно с Христо Патрев и Тодор Кирков, призна, че винаги, когато говори за тях, не може да удържи сълзите си. Той се качва на Шипка за всеки 3 март. „Българският народ има мисия да показва мъжество, твърдост и устояване на всички трудности. България ще победи!“, убеден е Гъдев.
За празника на върха се качиха и хора от Национално дружество „Традиция“ от Казанлък, Нова Загора, Сопот и Карлово.
