По случай 3 март Националният военноисторически музей (MilitaryMuseum.bg) показва най-голямата светиня на Освобождението – Самарското знаме.

Това се случва едва за трети път в последните 15 години.

Решихме, че в годината, в която Музеят навършва 100 години, ще представяме емблематични експонати за българската история, а Самарското знаме е първото за тази година, обясни директорът на музея Соня Пенкова.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: bTV

То, както всички знаят, е правено за Априлското въстание, но не е използвано в него, а в Освободителната война. Знамето носи доста характерни елементи за националноосвободителните движения на Балканите – идеята за панславизма, трите полоси с цветове, православния кръст и иконите – в случая Казанската Света Богородица с младенеца и св. св. Кирил и Методий, обясни Пенкова.

Това знаме има особено присъствие в Освободителната война. В боевете при Стара Загора преминава през няколко ръце, но е спасено. По-късно участва и в боевете на Шипка.

Наградено е с орден за храброст. Това е много рядка практика в българската наградна система. Орденът е вграден в пиката на знамето.

Снимка: bTV

Светинята е в чудесно състояние за възрастта си, въпреки стареенето на плата и цветовете и някои неадекватни от днешна гледна точка реставрации, правени през 60-те г. в СССР, каза още директорът.

Снимка: bTV

По случай 3 март Музеят обяви вход свободен за посетители. Те могат да разгледат безплатно постоянната хронологична експозиция и временните изложби, само колекциите зали ще са с платен достъп. Работното време на музея днес е от 10:00 до 18:00 ч.

Още с отварянето на вратите пред музея се изви огромна опашка желаещи да видят Самарското знаме.

На 3 и 4 март осем държавни музеи ще бъдат безплатни за ученици и учители, за да могат да се запознаят с българската история и традиции.

Снимка: bTV

Това са Националният исторически музей, Националната галерия в София (включително Квадрат 500), Национален политехнически музей, музеят „Земята и хората“, Националният литературен музей, музеят „Шипка-Бузлуджа“, както и музеите на Христо Ботев в Калофер, и на Васил Левски в Карлово.

Учениците трябва да представят само ученическа карта и книжка, а учителите – служебна карта.