Окупацията раздели преподавателите в СУ

Продължилата повече от три седмици окупация на Ректората на Софийския университет предизвика различни реакции сред преподавателите във висшето учебно заведение. Докато някои фокусираха вниманието си върху протеста, други недоволстваха от формата му заради спрения учебен процес.

„Аз съм непрекъснато сред студентите. Волно или неволно чувам техните разговори. Милите те! Те са дълбоко аполитични. Ако направите едно допитване, те не знаят колко партии има в България. Честно ви казвам. Техните интереси са съвсем други. Първото нещо - университет и окупация, университет и вериги. Университет и окови. Това е нонсенс. То е заченато като комедия”, смята Мая Иванова, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски".

Според преподавателя по Гражданско право Кристиан Таков окупацията не е най-важното. „Протестът е най-важното. Окупацията просто е негова проявна форма”, твърди той.

„Моралът не може да се осъществява чрез терор. Не може да използваш някакви революционни средства в XXI век. Оказа се, че революцията не е начин за разрешаване. Аз, преподавателят, те са решили, че това пространство е наше. Извинете, ще ме пуснете ли - аз не съм млада, не съм красива, но все пак съм умна, нали. - хайде, влизайте - един вид „от мен да мине". Аз влизам и той казва: изчакайте придружител. Аз влизам и едно крехко създание идва, стиснало зъби и казва: аз да ви придружа. Казах й, знам къде ми е кабинетът. А тя: това е заповед! Аз онемях”, възмутена е Иванова.

„Аз много добре мога да разбера, че те не искат да допускат всеки да се доближава до тях и всеки да им говори. Защото не закъсняха опитите, които бяха сравнително сръчни, а от друга страна – прозрачни - „Ама вие сега защо нямате социални, обучителни, студентски и така да се каже - кастови искания.” Те не искат по-евтини купони за стола, те не искат да не мирише на манджа в коридора. Те не искат малко по-меки седалки в аудиториите. Техните искания са на съвършено други нива, които тези, които поставят въпроса, дори не могат да си представят”, контрира Кристиан Таков.

„На тези студенти трябва да им се обясни, че моралът и политиката никога не са вървели ръка за ръка. Моралното и политическото са различни сфери, които никога не се препокриват. Само в изкуството може да се случи. Защото изкуството не представя нещата такива, каквито са, а такива, каквито трябва да бъдат”, смята Мая Иванова.

„Тогава, когато моралът е поставен на нечовешки изпитания, прозирам един странен начин на мислене. Това е странният начин на мислене на онези, които погазват абсолютно всички правила и когато има потърсят сметка, се сещат за ред. Ред в строгия смисъл на думата. Изведнъж се сещат, че на някого е нарушено правото да учи и да ходи на лекции. Достъпът до библиотеката е ограничен. Това, разбира се, са неприятни неща. Това, разбира се, са неща, които може и да струват лев-два повече , може и да струват месец повече квартира в София на някой студент”, признава Кристиан Таков.

Според Мая Иванова Ранобудните студенти трябва да сформират партия. „Това е най-важното нещо. А мен ако питат, този протест ще накара всички се пречистят”, коментира тя.

„Другото, за което ги упрекват - ама вие нямате конкретно лице, вие нямате организация. Те искат да ги сведат до себе си. Да ги направят нещо партийно, с което да могат да се споразумеят. Да подкупят водачите, да заплашат този, да оставят онзи. И по този начин да ги привлекат на техния терен, да започнат тяхната игра. Няма да стане!” категоричен е Кристиан Таков.