Бежанската криза за страната ни е към края на четвъртата си година. От 2013 г. досега в България са потърсили убежище над 50 хил. души.
Според данните на МВР миграционният натиск у нас през 2016 г. е намалял с 30%.
Намалял ли е обаче страхът от бежанците?
В края на миналата година две момчета – Акрам и Мохамед – направиха социален експеримент в центъра на София, като целта му беше да покажат отношението на българите към чужденците. Акрам е в страната ни от десет години и в момента учи медицина, а Мохамед е роден тук, учи финанси и играе футбол.
„Нормално е да има страх, при положение, че се виждат атентатите, които се случват в Турция. Съвсем нормално е да се страхуват хората, но може би не трябва да действат инстинктивно, а да разберат за какво точно става въпрос”, смята Мохамед.
По думите на момчетата хората, които смятат, че ислямът е религията на терористите трябва да прочетат малко повече. „Самата дума „ислям” на арабски идва от думата „салаам”, което означава „мир”. Няма как религия ,която се казва „мир”, да ти казва как да убиеш и да правиш проблеми”, казва Мохамед.
„Ние започнахме експеримента за бежанците, защото тогава имаше страх от тях, ако може така да се каже. Хората бяха много агресивни в коментарите си за тях”, споделя Акрам.
„Те си мислят, че бежанците взимат нещо, което не е тяхно в случая. Хората интерпретират нещата така, че да се покаже, че всъщност взимат пари от пенсионерите, от здравната каса, от всичко това и се дават на бежанците. В такъв случай няма как да няма омраза при положение, че все едно взимат вашите пари и ги дават на тези бежанци”, допълва Мохамед.
Българинът е толерантен, но приема различните на разстояние и без да споделя ресурсите си с тях. Това е изводът и в проучванията на Института за изследване на неселението и човека (ИИНЧ) към БАН.
Според проф. Антоанета Христова, директор на ИИНЧ, българите са свикнали да живеят с много разнообразни култури и религии на една почва, но проблемът идва другаде. „Когато сме измервали дистанциите, тоест доколко се чувстваме различни от други етноси и религиозни общности, наистина се установява, че най-дистанцирани сме от ромите и на второ място – от арабите”, пояснява Христова.
„Нямам впечатление, че страхът или напрежението са се увеличили, но темата е станала и става все по-актуална. Ако питате човека страх ли го е той сигурно ще ви каже, че го е страх, въпреки че някъде дълбоко в него няма толкова актуален страх. Страх, защото просто това е актуална тема. Актуалната тема е просто страхът от бежанската криза”, допълва Христова.
Бежанците са заплаха за националната ни сигурност и са в тежест на икономиката ни, смятат над половината българи. Данните са от едно от последните социологически проучвания, поръчано от фондация Фридрих Еберт и Института за икономика и международни отношения. Пет процента от хората са заявили, че мразят чужденците. „Изследването показва, че общественото мнение е доста объркано, че то се влияе силно от публичното говорене, особено от политическото и медийното публично говорене, което е важно”, смята Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения.
Според Кючуков има огромна разлика между публичното говорене в Западна Европа и това в България. Докато на запад е прието политически коректното говорене, в България е по-популистко ориентирано и по този начин е по-близо до обществените нагласи. От друга страна у нас по този начин се водят обществените нагласи, защото така се генерират допълнителни страхове и допълнително напрежение сред населението.
Кючуков пояснява, че и на запад и у нас се засилват крайно десните ксенофобски настроения и партии. „Това, което е важно да се каже за Европа и в по-малка степен присъства и в България е, че там има много ясно изразени противодействащи тенденции. Важно е според мен да се отбележи, че ако ние разглеждаме всеки бежанец като потенциален джихадист ние на практика влизаме в коловоза на мислене на „Ислямска държава”, смята Кючуков.
Според евродепутата и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки у българина има основателни притеснения за бежанците. Партията му е част от Обединени патриоти и организира последните протести с искане бежанските центрове да се изнесат от населените места.
„Помните нападателят от едно малко немско градче, който се взриви и за щастие не успя да убие никой освен себе си. Този човек се беше внедрил в лагера в „Овча купел”, беше излъгал брутално българските гранични власти и беше създал своята легенда като човек, който бяга от война”, припомня Джамбазки.
На въпрос как според него изглежда бежанецът в XXI в. евродепутатът отговаря: „Със сигурност не е човек, който се бие с Граничната полиция, когато му казва да премине през пункта и да се регистрира”.
В страната ни на три места бяха организирани масови протести срещу бежанците – Телиш, Розово и Калище. Хората не искат те да живеят близо до тях, да учат заедно с децата им. След като страстите утихнаха екипът на „Фотофабрика” започна проекта „Непознатият друг” и посетиха тези места, за да разговарят с местните.
По време на снимките за проекта екипът разбира, че жителите на тези населени места останали обидени от това, което е минало по медиите и е витаело в общественото пространство. „Бяха нападнати, че са нетолерантни, че са прости, че са някакви битови фашисти и това много ги беше обидило. Повечето хора не искаха да повдигат темата отново”, споделя Боряна Телбис от „Фотофабрика”.
„Смятам, че повече хора ги е страх от бежанците, отколкото преди две години, когато започнахме да се занимаваме с проекта. Проблемът с бежанците не е проблем с бежанците, а проблем между нас и проблем между държавата. Хората не могат да разчитат на институциите и ги е страх, защото бежанска вълна и бежанец са някакви имагинерни понятия”, смята Телбис.
В момента центровете на Държавната агенция за бежанците са запълнени на 93%. Тази година над 12 хил. души от 18 страни са потърсили закрила в България.
