Днес се навършват 95 години от кървавия атентат в катедралния храм „Света Неделя“.

На тази дата през 1925 година в центъра на София загиват 213 души, а 500 са ранени. Дълго време  събитието държи печалния рекорд за най-много избити представители на елита на едно място, пише БГНЕС.

След провала на Септемврийското въстание от 1923 г. Българската комунистическа партия е забранена и минава в нелегалност.

В очакване на Бъдни вечер: Празнична литургия в храма

Комунистите обаче решават да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 г. влиза в контакт с клисаря на храма „Света Неделя“ (по това време - "Свети Крал") Петър Задгорски.

Снимка: Ладислав Цветков

С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект.

Новата визия на пл. „Света Неделя”: Модерно, зелено и достъпно

Комунистите се спират на о.з. генерал Константин Георгиев, който е убит пред църквата „Свети Седмочисленици“ на 14 април.

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април - Велики четвъртък.

В 7 ч. сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата извършителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. Службата се ръководи от софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Снимка: Ладислав Цветков

Експлозията избухва около 15:20 ч. и събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

94 години от атентата в църквата „Света Неделя”

При атентата загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.

По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода „Арабаконак“ два дни по-рано.

Снимка: Ладислав Цветков

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица.

35 години от кървавия атентат на гара Буново

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски, но той успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания.

Снимка: Ладислав Цветков

Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков, като първият е убит, а вторият се самоубива преди да бъде заловен.

Навършват се 5 г. от атентатите срещу

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена” от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.

Снимка: Ладислав Цветков

Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Фридман. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.