В старопрестолната столица Велико Търново се проведе тържествена заря проверка по случай 117 години от обявяването на Независимостта на България.
В проверката участват пет роти от Националния военен университет „Васил Левски“, от тях четири роти са курсанти. Те са строени на площад „Цар Асен І“ в Търново.
Проверката бе приета от председателя на Народното събрание доц. Наталия Киселова.
След това се състоя възстановка на изчитане на Манифеста, с който на този ден през 1908 г. княз/цар Фердинанд І обявява Независимостта.
„Независимостта е най-обединяващият ден. Ден, в който честваме живата памет на народа ни, изпълнена с героизъм. Това се усеща много силно тук във Велико Търново – духовната столица на България. Независимостта е кулминация в българската история. Нашият народ е защитил правото си да бъде равен на другите народи. Днес камбаните бият празнично, а знамето на България и Велико Търново гордо се извисяват“, заяви в приветствието си кметът на града Даниел Панов.
Той подчерта, че Независимостта изисква зрялост и отговорност. „Най-голямото изпитание днес е разделението на народа ни. Трябва да кажем ясно и силно: стига вече това разединение. Държавата това сме всички ние. Трябва и можем да почерпим от мъдростта на нашите деди. Доброто сплотява и обединява, правете добрини. То ни дава свобода и независимост. Да помним заветите на нашите предци и да се научим от тяхното обединение в името на по-доброто бъдеще на нашите деца и на България“, призова кметът Панов.
С акта на Независимостта една от най-старите държави на Европа отново се появи на световната карта, заяви в приветствието си председателят на парламента Наталия Киселова. Тя посочи, че това уви е последната стъпка към осъществяването на възрожденския идеал за Обединена България.
„Когато се води политика, подчинена на националните интереси и има обединение се постигат най-добрите резултати за България. Длъжни сме да помним историческия урок, който ни дадоха нашите предци“, подчерта Киселова и призова да черпим вдъхновение от делата им.
„Постигането на националните ни цели не е дар, а зависи изцяло от нас. Нека да помним Асеневци, които възстановиха българската държава. Нека да помним Паисий Хилендарски и свидните жертви дадени в борбата за национална и религиозна независимост. Нека да пребъде свободна и независима България“, каза още доц. Киселова.
Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 година безспорно е един от най-българските ходове. На 22 септември с Манифест княз Фердинанд І обявява България за независима, с което държавата става от княжество – царство, а владетелят Фердинанд І от княз – цар.
При подписването на Санстефанския мирен договор и впоследствие на Берлинския през 1878 г. България се появява на картата на Европа, но като васал на Османската империя. Независимо от множеството действия на българските държавници и тяхната увереност и водене на независима политика, държавата търпи множество ограничения поради факта, че е васал на Османската империя.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. естественият път и цел на държавата става Независимостта, която е градивна част от постигането на националния идеал.
Поради премерените действия на българските държавници моментът на обявяване на Независимостта е бил повече от добър, а международната обстановка и ситуация са водели до предпоставки за успех на това дело.
При срещата на княз Фердинанд І с министър-председателя Александър Малинов в Русе цялото българско правителство поема към Търново. На път за града, във влака при гара Две могили, Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват министрите и княз Фердинанд І. На 22 септември Независимостта е тържествено обявена в Търново при църквата „Св. 40 мъченици“, а част от манифеста гласи:
„Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.“
„Да живее свободна и независима България!“
„Да живее Българският народ!“
По време на социализма празникът е забранен и е обявен и заклеймяван като царски. През 1998 година Денят на Независимостта е обявен за официален празник. Паметникът на Независимостта има край Царския дворец в София на площад „Княз Александър I“.
Независимостта е символ на българското единство и стремеж към просперитет.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
