Служебният министър на културата Велислав Минеков предава на Европейската прокуратура сигнали за злоупотреба с европейски пари.
Става дума за проекти и ремонти за милиони, осъществявани от предшествениците на Минеков. Служебният министър обяви, че злоупотреби има при ремонта на Ларгото в София, при изграждането на галерията „Квадрат 500“ и реставрацията на крепостта в местността Яйлата.
министърът цитира секретен доклад на Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ, за ремонта на Ларгото, приключил през 2016 г.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Става дума за изчезнали по някакъв начин или усвоени близо 4,5 млн. евро от целия проект. Има препоръки да се търси отговорност от трима министри в предишното управление и един кмет. Имената им обаче не бяха посочени.
Проектът стана известен и с това, че Министерството на културата изпусна срока за получаването на неустойка от близо 750 хил. лева. повлече допълнителни ремонти и въвлече бившия министър Боил Банов в скандал, известен като „Ало, Банов съм“.
Банов отказа коментар пред bTV, а в социалните мрежи написа:
„Очаквах фалшивите новини за Министерството на куртурата да потекат и резултатът не закъсня. Иначе, доклади мога да анализирам само след като ги прочета“.
Създаването и ремонтът на „Квадрат 500“ също ще бъдат обект на проверка.
Реставрацията на крепостта в местността Яйлата Минеков нарече бутафория. Бившият кмет на Каварна – Цонко Цонев, по чието време е направен ремонтът, нарече твърденията „лъжа в национален ефир“.
Появиха се и обвинения, че докато Вежди Рашидов е бил министър, ведомството е отдало помещения под наем на фирма, представлявана от главния редактор на вестник „Труд“ Петьо Блъсков в столичния квартал „Изгрев“, на цена двойно по-ниска от пазарната. Както и че Рашидов е сключвал неизгодни договори с фирми срещу продажба на свои произведения.
Блъсков отказа коментар пред bTV. А Вежди Рашидов заяви, че няма да отговаря на внушения, хвърлени в публичното пространство без никакви доказателства.
Министърът предупреди и за пълна финансова проверка на Националния дворец на културата, тъй като за три години е донесъл загуба от над 85 млн. лв. Съветът на директорите на НДК излезе с позиция, в която посочва, че загубите на НДК за 10 години – от момента на създаването на дружеството до 1 януари 2021 г. са почти 9,5 млн. лв. от оперативна дейност и 77 млн. лв. амортизационни загуби.
