Преди век съборът на Рожен е събирал родове и приятели, останали от двете страни на границата на страната ни. Съборът е бил място за срещи на комитски и хайдушки дружини, за сватби и родопска песен.
Така ще бъде и този уикенд, защото съборът на народното творчество и животновъдство ще съчетае пъстротата на фолклорни изпълнения, музейни и етнографски експозиции, занаяти, аромата на чевермета и традиционни ястия, изложения чистопородни животни и на месни и млечни храни от фермата, конни атракции, народни веселби и нестинари.
След две години прекъсване родопските поляни отново оживяха. Съборът беше официално открит в петък от президента Румен Радев и стотици гайдари в подножието на най-големия национален трибагреник от над 7000 кв.м., разпънат на роженските поляни.
Магията на Роженския събор се крие в това, че обединява. Хиляди българи от цялата страна и чужбина са тук, за да събудят родовата памет и да почерпят сила от опита на предците ни.
„Обичам българското, на всеки възможен празник в България присъствам и се надявам младите да бъдат повече на такива”, казва Юлиана Михайлова.
„Народното събира и обединява хората в любов”, убедена е тя.
В петъчния предиобед писнаха над 200 гайди и зазвучаха чанове, за да разказват легенди. А тези, които поддържат пламъка на родолюбието, са много. Чрез 3500 изпълнители още 2 дни Родопа ще пулсира в родни ритми, звуци и напеви.
В оживени работилнички красотата на родното, вплетена в изящни творби на традиционни български занаяти ще радва присъстващите до неделя. С аромат от всеки ъгъл ще примамват и майсторите на родопски гозби. А нощта разказва нестинарски приказки.
Движението към Роженските поляни не е натоварено. Въпреки че в петък там са преминали 22 000 автомобила и 60 000 души, по данни на организаторите, до задръстване не се е стигнало.
Създадена е специална организация на движението. Ограничено е движението от Пампорово до село Соколовци. Обходният маршрут е от Проглед през Пампорово и Смолян към Соколовци и обратно. Целта е да се избегне задръстване.
Осигурени са допълнителни паркоместа, но организаторите препоръчват да се ползва публичния транспорт за събора. Автобусите тръгват на всеки половин час от Чепеларе, Рожен и Устово в Смолян.
„Организацията е много трудна. Едно такова събитие се организира 7-8 месеца. Ресурсът е огромен, а подкрепата не е голяма”, разкрива Симеон Караколев, изпълнителен директор на „Рожен – наследство в бъдещето”.
„Опитваме се да променяме всичко, което е в ущърб на едно такова голямо събитие. Фокусът трябва да бъде на друго място, а не към кебапчетата и кюфтетата”, смята Караниколов.
Той е горд с постигнатото тази година.
„Фактът, че има толкова много млади хора на събора, е показателен, че те живеят в ритъма на своето наследство”, смята Симеон Караколев, изпълнителен директор на „Рожен – наследство в бъдещето”.
Тази година посетителите на събора в Рожен ще могат да се запознаят с бита на нашите деди преди повече от 100 години. Специалнo етноселище показва как са изглеждали къщите на банатските и бесарабските българи и дава възможност да се разходите из македонска, северняшка, шопска и родопска махала.
Голяма атракция със своите костюми представляват банатските българи от Бърдарски геран.
Специален интерес предизвиква реконструкция на бита и традициите на бесарабските българи. Те бяха представени от жителите на селата Чийший и Чушмелий. В с.Чушмелий днес живеят над 4000 бесарабски българи, които и до днес милеят за родината си. На Роженските поляни млади момичета от село Чийший представиха обреден танц “На прът”, който е съхранен единствено и само от жителите там и не може да бъде видян никъде другаде по света.
Аромат от вкусни чевермета се носи навсякъде из Роженските поляни. Родопчани разкриват тайната на неговото приготвяне със своята специална рецепта и защо всички големи празници по тези ширини се свързват именно с чеверметата.
Родопчани са известни не само с гостоприемството си и умението си да пекат чевермета, но и с чувството си за хумор.
„Родопчаните са хора широки обичаме да се шегуваме. Шегуваме се и със себе си, което е висше изкуство”, разкрива Веселина Бабаджанкова, председател на смолянския клуб „Зевзек". От 1979 г. тя разсмива хората и събира родопския фолклор.
Роженските поляни се окичиха със специално ушито за събора знаме с гигантски размери. По данни на организаторите, тази година трибагреникът бие всички рекорди. 45500 метра плат и 22000 метра конци са използвани за българското знаме.
Вчера хората, събрали се на Рожен имаха възможност да чуят за пръв път песен, посветена на полковник Владимир Серафимов и „Родопската Шипка”. По време на Балканската война той командва 21 средногорски пехотен полк и освобождава Централните Родопи и селата, намиращи се на мястото на днешния град Смолян.
Въпреки че се сблъсква с по-многоброен противник под предводителството на Явер паша, той удържа своята позиция в битката при тогавашното село Аламидере, отказвайки да се подчини на заповед за изтегляне и спасява местното население.
Неговият подвиг вдъхновява Ивайло Шопски да създаде „Серафимовата песен".
„През 2012 г. присъствах на годишнината на епопеята, наречена Родопска Шипка заради неравенството на силите и тогава почнах да разпитвам има ли народна песен посветена на полковник Владимир Серафимов. Оказа се, че нито в родното му село, нито в селото, кръстено н него, са чували за такава”, разкрива своята мотивация авторът за създаването на „Серафимовата песен".
Съборът на Рожен продължава днес и утре и всички, които искат да се потопят в автентичната родопска атмосфера могат да го посетят.
-
Тази събота и неделя 2 мин.Легендите на Рожен: Космическата Валя Балканска за историята на събора -
България 3 мин.Историята на събора в Рожен -
България 3 мин.Душата на родопската каба гайда: Майстори разкриват магията на инструмента -
Тази събота и неделя 2 мин.Битът и културата на прабългарите през погледа на „Бага-тур” (СНИМКИ)
-
Тази събота и неделя 2 мин.Легендите на Рожен: Космическата Валя Балканска за историята на събора -
България 3 мин.Историята на събора в Рожен -
България 3 мин.Душата на родопската каба гайда: Майстори разкриват магията на инструмента -
Тази събота и неделя 2 мин.Битът и културата на прабългарите през погледа на „Бага-тур” (СНИМКИ)
