Костадин Илчев e гайдар и майстор на каба гайди, вписан през 2016 г. в Националната представителна листа на нематериално културно наследство на България.

Виртуоз изпълнител, усвоил свиренето на каба гайда в естествената му среда от именити родопски гайдари, усъвършенствал през годините уменията си, вдъхновил и обучил да свирят на родопска каба гайда стотици деца и младежи.

Снимка: Ладислав Цветков

Илчев, заедно с Никола Марковски – ръководител на ансамбъла „101 каба гайди”, разкриха в „Тази събота” защо инструментът създава магичен звук, който те кара да настръхнеш.

Снимка: Ладислав Цветков

„Самото звучене на гайдата кара хората да им трепват сърцата. Сърцето ми трепва винаги, когато свиря или изработвам гайда, защото чувам жив звук от това дърво”, обясни Илчев.

За да се вдъхне живот на каба гайдата е необходим не само майсторлък, но и любов, обясниха музикантите. Ръководителят на „101 каба гайди” разказа, че в школата му тази година са завършили 110 деца.

Снимка: Ладислав Цветков

Интересът към родопската каба гайда е засилен покрай Събора на Рожен. Изработването на този инструмент обаче никак не е лесно. Все повече млади избират да свирят на родопска каба гайда, но майсторите на този инструмент намаляват. 

„Няма си много желаещи, да дойде тука, да има интерес, да гледа.Но за свирене има и млади”, разказа Христо Топчиев, гайдар и майстор на гайди.

Снимка: btvnovinite.bg

Христо е един от най-възрастните в областта, прави каба гайди повече от 40 години. „Навсякъде се възприема като тембър, тя има нисък тембър, за разлика от тракийските, те са пискливите гайди. Най-хубав е звукът на родопската гайда”, допълни музикантът.

Снимка: btvnovinite.bg

За да стане хубава гайда е нужен качествен материал, разказва Христо. „Трябва да намериш хубав материал, трябва да изсъхне най-малко 5-6 г., за да може да се обработва. Най-хубав материал е дрян, слива, акация. Най-хубав е чемширът. Кожата трябва да е от яре. Най-хубави стават от ланско яре – звездарка, на 1 година. По-средни така стават. И от козата по-големите гайди, майсторите –гайдари, те обичат по-големите мехове”, обясни още той.

Майсторите отричат използването на силиконови кожи, защото така се губи автентичното. Освен от страната, много поръчки за гайди идват от  българи, живеещи в чужбина.