Кристалина Георгиева: Трябва да сме предпазливи с калкулациите, в България има риск от бежанска вълна

С еврокомисаря по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи разговаря Габриела Наплатанова.

-Българското правителство е калкулирало, че 10 млн. лева ще трябват допълнително, за да се посрещне прогнозната бежанска вълна от около 10 хиляди бежанци от Сирия, може ли да използваме европейски пари?

Много е трудно да се прогнозира каква ще е бежанската вълна от Сирия към Европа. Към днешна дата има 2 милиона сирийци - огромното мнозинство са в Ливан, Йордания Египет. В Европа те са в по- голямата си част в Германия и Швеция. Затова трябва да сме предпазливи с калкулациите за такива сценарии, но естествено има риск, ако регионът се дестабилизира хората да бягат по- далеч.

Ако това се случи и има много голяма тежест върху най- близките страни включително България - да. ЕС е създал платформа за солидарност. В последния период 2008-2013 бяха създадени 4 фонда под името SOLID. Те разполагат с 4 милиарда евро за подпомагане на страните, които са най- засегнати от бежанския проблем - да опазват границите си, да посрещат бежанци да ги настаняват, да ги реинтегрират в страните, от които са дошли, или на собствена територия.

Ние виждаме проблема за бежанците като сериозен и за следващия период се предвижда удвояване на сумата 8 млрд. евро с много по-голям акцент върху гъвкавостта на пренасочване на средства, при положение че това се налага.

Това означава, че в България, ако проблемът за бежанците сериозно ни засегне, още сега можем да готвим планове и програми за кандидатстване за следващия период. Също така, ако сега ни се наложи да използваме средства от ЕС, може да направим предложения по съществуващите структурни кохезионни фондове не само за приемане на бежанците, а и за поддръжка, помощ на тези региони, където те ще бъдат настанени. ФРОНТЕКС като агенция е много важен ресурс за страна като нашата, която е нямала опит с такъв проблем. Тя предлага техническа помощ, за приемането, регистрирането и настаняването на бежанци, където този проблем е бил много по- сериозен.

Механизмът за гражданска защита на Европа, за който аз отговарям, също може да бъде източник на помощ при внезапно увеличаване на броя на бежанците. Тогава ние можем да мобилизираме от страните членки палатки, сглобяеми къщички, одеяла и медицински пакети. Помощ, която да ни помогне да се справим с такъв внезапен шок.

Аз съм убедена, че доброто планиране и разбиране на проблема в България ще ни помогне като страна не само в контекста на тази ужасна сирийска криза, а и по начало да сме готови в този свят , който е по - богат, но за съжаление и по- рисков. Не само климатичните промени правят природните бедствия по- свирепи, а заради лошотията на хората екстремизмът създава по- големи рискове. Това е добър повод да подготвим себе си да показваме повече солидарност и да защитаваме нашите хора, нашите граници и границите на Европа.

-Какви нива трябва да достигне притокът на бежанци, за да имаме достъп до тези програми, които изредихте?

Няма записана цифра. Това означава, че въпросът е такъв - какъв е капацитетът за приемане и колко сериозен и внезапен е възникналият проблем. В България трябва ясна оценка какъв е нашият капацитет и да се обърнем с молба за съдействие по ФРОНТЕКС както и използването на фондове.

Има и директива на ЕС за временна защита, която може да се активира когато вълната от бежанците е много голяма. Там също няма записано колко, но можем да си спомним, че тя беше създадена в контекста на войната от Бивша Югославия, където 750 хиляди напуснаха засегнатите от конфликта райони и 2 млн. бяха изгонени от домовете си- говорим за такива мащаби. В рамките на стотици хиляди, които могат да доведат до активирането на тази директива и определят необходимостта от финансиране.

Може да се използват инструменти за интегриране на бежанци. Това става в държави, където те са стотици хиляди като Италия, Гърция и Малта. Те имат много голям проблем и се нуждаят от европейска солидарност, но страни като Германия и Швеция могат да се ползват от тези фондове, тъй като са приели като политика да са отворени, да оказват помощ на бежанци на тяхна територия.

-Имали сте срещи с президента и обсъждахте този проблем и как да се адресира в европейската администрация?

Имахме среща с президента, вицепремиера Златанова и зам.-министъра на външните работи за бежанския проблем и хуманитарната ситуация. Много е важно ние да си спомним , че темата за бежанците се е породила в Европа след Втората световна война. Някога това бяхме ние. Сега, когато помагаме на други хора, трябва да имаме едно наум че един ден може би ние ще имаме нужда от тази солидарност.