Парламентът слага край на фигурата на вечния длъжник чрез промените в Закона за задълженията и договорите. Поправката засяга стотици хиляди българи и с нея се въвежда 10 годишна давност за дълговете на физически лица.
Финализираните промени засягат дълговете, които хората са натрупали не само към банки или фирми за бързи кредити, но и, например, тези от сметки за парно, телефон, ток, вода, както и за лихвите и таксите към тях.
Световната икономическа криза от 2008 г. превръща Стефан Бучаков от проспериращ бизнесмен в длъжник на 5 банки. Заемите били обезпечени с ипотеки върху апартаменти. Апартаментите, обаче, се обезценили и така той изгубил имотите, но дълговете останали.
Според статистиката изпълнителни производства срещу граждани у нас продължават много повече от 10 г. и начислените лихви, такси и разноски в много от случаите надвишават многократно главниците.
„Проблем, който възниква заради неразумни кредити и по силата на непреодолими обстоятелства, хиляди българи са принудени да работят в чужбина заради дълговото робство, в което са попаднали“, аргументира промяната депутатът от ВМРО Искрен Веселинов.
Според закона, давностният срок от 10 г. започва да тече от момента, в който дългът става изискуем. Докато се води дело, давността спира да тече.
Защитни механизми за физическите лица са предвидени и в Закона за частния фалит, който парламентът предстои да разгледа.
