Новооткрити документи около Левски и Вътрешната революционна организация дават основание през последните години на историците да преосмислят хронологията на историческите факти. Кога османската полиция е научила кой е предводителят на революцията в България, разказват експертите проф. Пламен Павлов и доц. Георги Вълчев.
Представата, че турската полиция не знае нищо и Левски се измъква непрекъснато от най-различни капани е една романтична представа. Това каза в специалното студио на bTV доц. Георги Вълчев.
„Да се смята, че Османската империя, стъпила на три континента, имайки изключително сериозни политически проблеми, няма ясна представа какво се случва в българското общество и че то също поема уверено по пътя, по който са поели преди това гърците, сърбите, съседна Влахия, е наивно. Тази представа, че турската полиция не знае нищо и Левски се измъква непрекъснато от най-различни капани е романтична представа“, обясни доц. Георги Вълчев.
По думите му новооткритите документи показват, че турска полиция започва да си дава сметка за мащаба на организацията и какво представлява самият Левски.
„Да пренаписваме историята обаче все още е изключително рано, тъй като това са отделни документи, нужни са още десетилетия работа в османските архиви, както и в руските архиви, които, за съжаление, са труднодостъпни, особено в момента. Трябва да се свърши изключително много работа, ако искаме да бъдем коректни в пресъздаването на картината такава, каквато е била в онези сложни и бурни времена“, допълни доцентът.
Проф. Пламен Павлов допълни, че турските власти са знаели за Васил Левски 8 месеца преди неговото залавяне.
„Това показва, че близо 2 години са проспали съществуването и на Левски, и на организацията. Конспиративността на организацията е изключително добре конструирана, била е перфектна и въпреки всичко Османската империя се модернизира най-вече във военната сфера и в тайните служби. От самите документи се вижда, че както знаят много неща, така службите и много неща не знаят", допълни той.
Доц. Георги Вълчев заяви, че има едно преобръщане на интереса към миналото в българското общество.
„В следосвобожденските десетилетия в българското общество се налага разказът за Възраждането, една от главните причини за това, е защото този разказ остава незавършен. Ние не успяваме със самостоятелни политически и военни действия да добием политическа независимост. Същевременно българското общество се стреми да създаде едни нови идеали, които да бъдат посочени на младите поколения, за да могат да бъдат възприети тези модерни политически идеи, които идват от Европа“, отбеляза доц. Георги Вълчев.
По думите му най-удобната фигура е Васил Левски и не случайно толкова бързо и рано тръгва тази идея за създаване на негов паметник в София.
„Той, живеейки конспиративно, най-много се доближава до завършения политически идеал“, допълни експертът.
Целия разговор гледайте във видеото.
