Ловеч е център на вътрешната революционна организация. Левски идва тук по Коледа на 1872 година въпреки множеството предупреждения, че се издирва и вече дори Османската империя разполага с негов портрет. Защо Дяконът се отправя на това рисковано пътуване? В търсене на отговорите тръгваме по стъпките на последния път на Левски.
Първата ни спирка е музеят в квартал "Вароша", където се пазят някои от личните вещи на Дякона. Сред тях са личната му сабя и кама, както и част от комитетския архив. Именно заради него Левски идва тук. Целта му е да го вземе и да го занесе в Букурещ. Той съдържа важни писма, платежни квитанции, а сред запазените му вещи са и фалшиви печати заради за подправяне на документи.
„Левски отива в къщата на Никола Сирков. Двамата зашиват архива в самара на коня, като това е конят на пастрока на Никола Цвятков. Никола Сирков отчита 3000 гроша комитетски пари, които са обърнати в злато. Какво прави по-нататък Никола Сирков? Той ангажира Никола Цвятков, двамата са братовчеди, който да придружи Левски до Търново, както се казва "уж като негов кираджия". Никола Сирков изпраща братовчед си Христо Цонев-Латинеца да отвори ханчето. Той се е намирал в Ловеч тогава, в село Къкрина, което държи от 6 месеца. Като това не е комитетско ханче, както някъде се твърди. Да го отвори, за да посрещне Левски и Никола“, разказа Теодор Тончев, уредник към РИМ-Ловеч.
При пътуването си Левски е облечен с турски дрехи, но не е ясно под чия самоличност се е подвизавал. Престоят му в Ловеч е кратък. Успява да се срещне с част от комитетския състав, урежда се пътуването му към Търново, а негов придружител е Никола Цвятков.
„Левски в следобедните часове напуска Ловеч. Той се движи пеша, през по-голямата част се е движел по трасето на Ловчанско-Севлиевското шосе. Съгласно уговорката Никола Цвятков преминава по един черен път - т.нар. Римски път, или Чилинския път... Като той е с коня, в чийто самар е зашита документацията. И според уговорката те трябва да се срещнат на кръстопът“, допълни Теодор Тончев.
Така се озоваваме на следващата ни спирка - Пазимост. Тук Дяконът се среща с две заптиета, едното от които е Али Чауш - българомохамеданин. Първо патрулът спира Цвятков, който казва, че не знае кой е човекът на метри зад него, а след това заптиетата спират и Левски.
„Али Чауш се доближава до Левски и му задава логичния въпрос: "Ти кой си?" На който Левски отначало не му отговаря конкретно, а му казва "Отивам до лозето си да видя колко товара тор" в един от вариантите "трябва да ми се стовари", в другия вариант "са ми стоварили". И му казва: "Аз те познавам, ти пък не ме познаваш", каза Теодор Тончев.
С това разговорът се изчерпва и всеки продължава по пътя си, но навярно тази лъжа усъмнява заптиетата.
„Все пак това е вторият ден на Коледа, късния следобед, един гражданин от Ловеч отива по кърска работа“, обясни Теодор Тончев.
Левски прави обходен маньовър край лозята и се среща отново със спътника си Никола Цвятков. Така привечер двамата пристигат в Къкринското ханче.
„Левски влиза в кръчмата, поздравява хората по масите, имало е същата вечер хора от селото тук. И ханджията Христо Цонев-Латинеца му прави знак да премине в съседната стая, за да не се набива на очи“, разказа Юлия Йовева, уредник в музей „Къкринско ханче“.
„След като Левски преминава тук и хората от кръчмата се разотиват по домовете си, тримата вечерят и лягат да спят. Около полунощ Никола сънува кошмарен сън и се събужда, тогава той буди Левски и Ханджията и ги кара да тръгнат на път, но Левски казва, че е доста рано - нека да починат още няколко часа. След няколко часа и тримата стават и започват да се стягат за пътуването“, допълни Юлия Йовева.
Ханджията отива до селото за още един кон. Малко по-късно на вратата се чука.
„Никола тръгва да отваря вратата, мислейки си, че се връща той с коня, но когато доближава, чува турски викове: "Ачка пубе, ханджи!" Тоест: "Ханджио, отваряй вратата!" Даже разпознава гласа на същото заптие, което срещат предния ден на Пазимост“, продължава Юлия Йовева.
Заптиетата са около целия хан и Левски няма къде да се скрие. Грабва револвера си и този на ханджията и излиза на двора. Там се опитва да прескочи плета.
„Опитвайки се да премине през вратичката, дъното на потурите му се закача и той залита напред. Отзад има няколко заптиета, които се нахвърлят срещу него, той се отскубва, стреля по тях, но ранява едното заптие само в ръката. Чувайки гърмежа, останалите заптии наоколо идват. Раняват и него самия доста сериозно“, допълни Юлия Йовева.
150 години по-късно единственият жив свидетел на залавянето на Левски е един бряст на Къкринското ханче, който и до днес пази спомена.
Но какво се случва с комитетския архив? Заптиетата допускат грешка и оставят коня в Къкрина. Така цялата документация и тефтерчето на Левски са спасени.
„Конят стои 2-3 дена гладен и е доведен в Ловеч, пуснат е, както се казва, на йова - свободно като кон на комитите. Обаче, тъй като той е на Иван Крачола, който го бил купил от един турчин, дава пак пари на турчина, за да каже, че този кон е негов и го прибира, а Никола Сирков, който подготвя отпътуването към Ловеч и който знае какво има в самара, прибира самара с документите“, обясни Теодор Тончев.
От дистанцията на времето виждаме, че Левски вероятно е допуснал грешки.
„Левски не е трябвало да идва в Ловеч... това от дистанцията на времето може да го кажем, но той е разсъждавал по друг начин. Той е отчитал реалността по-точно, но не е искал да я приеме“, каза още Теодор Тончев.
Но всичко това днес е без значение, защото всяка стъпка на Дякона, дори в последния му път, е оставила отпечатък по нашата памет и история.
