Когато кръщаваме един пакет „антикризисен“, трябва да целим нещо конкретно. Половината от тези мерки, които ни се предлагат, нямат антикризисен характер. Това каза за bTV Любослав Костов, икономически експерт в КНСБ.
По думите му част от тях ще влязат в сила от 2023 година, което е твърде късно на фона на инфлацията, която се случва.
„Друга част през косвените данъци, диференциране на ставки и намаляване на акцизи, премахване на акцизи се цели един ефект, който е минимален за джоба на крайните потребители. Няма нищо за доходите, няма предвиден ръст на доходите, няма предвидена компенсация за загубата на реалната покупателна способност на населението, тъй като близо 14,5% инфлацията понесе и април към април спрямо миналата година. Това, което ни се предлага са едни 2 милиарда лева, които няма да стигнат до хората, които ни се иска, и според нас, когато инфлацията е двойно по висока от тази, която е заложена в бюджета, е логично да има и по-високи приходи - по нашите оценки около 3–3,5 милиарда ще съберат повече приходи, а пакетът, който ни се предлага, е за 2 милиарда“, заяви експертът.
Според него е хубаво да се помисли, вместо да се намалява дефицитът, за допълнителни мерки, „които да способстват подкрепата на доходите на хората и тяхното потребление, като например мярката за данъчно облекчение за родители с деца е много хубава“.
„Защо да не се вдигне този праг, защо да не направим необлагаем минимум за хората на минимална заплата, на които да остават разполагаеми 60 - 70 лв. на месец от тях и да могат да потребяват. Това е тринадесета заплата за тези хора“, отбеляза Любослав Костов.
Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара, съобщи, че мерките не са били предварително обсъдени със социалните партньори.
„Специално по отношение на предложението за пенсиите - обикновено тези предложения идват от Надзорния съвет на НОИ и се обсъждат в Комисията по осигурителни отношения към НСТС. Ние за пръв път днес видяхме всъщност предложението на правителството", каза той.
По думите му предложенията не са били подкрепени с анализи и разчети:
"Така че на този етап някои от мерките са доста спорни, някои от мерките бихме подкрепили. По отношение на ДДС-то върху хляба, би трябвало да се видят конкретните разписани текстове за промяна в Закона за данък върху добавената стойност, защото не е ясно дали няма да има други стоки, които са хлебни изделия, които да се предлагат като хляб и съответно да се ползва намалената ставка по ДДС“, допълни Станислав Попдончев.
Гледайте целия разговор във видеото.
