Антикризисните мерки и увеличението на пенсиите събраха спешно властта, синдикати и работодатели. Минималната работна заплата няма да се увеличава за втори път тази година, съобщи финансовият министър Асен Василев след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
„Защото е абсолютно неразумно в рамките на една година два пъти да се сменя основен параметър. Това няма как да осигури предвидима среда за бизнеса“, каза той.
Радваме се, че голяма част от мерките бяха подкрепени от работодателите и от синдикатите, заяви министърът. Той допълни, че е било обсъдено и предложението за индексациите на пенсиите, което да влезе в сила от 1 юли.
„Основният пакет мерки са насочени към източниците на инфлация, които са по линия на вносните горива – газ и петрол, както и по линия на хранителните продукти, където инфлацията идва директно то цената на зърното на международните пазари, която от януари досега се вдигна над 3 пъти, както и по линия на торове и фуражи“, заяви той.
По думите му с пакета антикризисни мерки се очакват няколко основни ефекта:
„Да се овладее отчасти ефектът на повишените цени на горивата. От друга страна семействата и най-уязвимите групи да имат повече разполагаем доход, с който да посрещнат по-високите сметки, които към момента имаме“, допълни министърът.
Относно инфлацията Василев съобщи, че в България по начина, по който се изчислява от Евростат, е 12,1%, а за Еврозоната е 8%.
„Говорим за 4% по-висока инфлация в България. Тъй като при нас основните продукти, където се усеща инфлацията – основно енергията и храните, са много по-голяма част от потребителската кошница. По-високата инфлация идва до голяма степен от по-голямата тежест на тези продукти, където инфлацията е и по-висока“, допълни Асен Василев.
Синдикатите са притеснени, че новите пенсионери след 1 юли няма да имат т. нар. COVID добавка от 60 лв. към пенсията. Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков заяви, че се работи по този въпрос. Той отново увери, че от 1 октомври при преизчисляване на пенсиите ще се направи опит да се премахнат различията при отпускането на пенсиите в различни периоди. Това ще засегне над 700 хиляди пенсионери.
"С преизчисляването на пенсиите от 1 октомври се опитваме да направим сближаване на пенсиите, отпуснати по-назад във времето и новоотпуснатите във времето пенсии, които благодарение на неефективно действащото швейцарско правило, чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, се е стигнало до такива сериозни различия“, обясни Георги Гьоков.
КНСБ няма еднозначно мнение по пакета с мерки, заяви Любослав Костов, икономически експерт от КНСБ.
Според КНСБ ефектът като фискален такъв за бюджета би могъл да бъде и повече на фона на очакваните приходи и по-високият БВП, който ще се генерира в резултат от ръста на инфлацията.
„Според нас няма мерки за подкрепа на домакинствата то гледна точка на техните доходи – компенсиране загубата на реална покупателна способност. Мнозинството то мерките ги подкрепяме, като можем да извадим пред скоби облекченията за млади семейства за първо и второ дете, намаляване на данъчната основа – това остава у самите семейства едни средства под формата на било то 600 или 1200 лв. в зависимост от това дали имат едно дете или две деца. Това е някаква форма на необлагаем минимум, за какъвто от синдиката настояваме от години. Настояваме това да се разшири и да прерасне в необлагаем минимум, който да бъде равен на минималната заплата", заявиха от синдиката.
Те настояват минималната работна заплата да бъде още веднъж увеличена на 760 лв. Искат и ръст на доходите за хората в бюджетната сфера, тъй като до момента за 2022 г. "те не са получили нито един лев, в условия когато бизнесът в частния сектор вдигна заплатите с 11%", уточни Любослав Костов.
Според работодателите има два проблема:
„Единият е високата инфлация, която в страната ни е приблизително два пъти по-висока от средноевропейската. Днес излязоха данни на НСИ – цени на производител на вътрешния пазар – 50% ръст на годишна база за април, на външния пазар са 2 пъти по-малко – 26%. Средно 40% ръст на цени на производител. Според прогнозите на европейската комисия за цялата година, на годишна база хармонизирана инфлация за страната към една година по-рано – 11,9% прогноза при 6,1% за еврозоната“, отбеляза Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България.
Това е единият проблем, който не е достатъчно адресиран, и според това дали ще бъде адресиран или не в следващите дни ние ще подкрепим или няма да подкрепим мерките, добави Велев.
По думите му първият фактор, който води до тази голяма инфлация, е цената на енергията за предприятията, за икономиката.
„Тази висока енергия е недокомпенсирана със закъснение компенсирана, нямаме яснота за май и юни, имаме обещание, но нямаме реализация, и нямаме никаква яснота за 1 юли. Проектът на решение на КЕВР според нас минира едно добро решение за справедлива несимволична, навременна компенсация на цените на ел. енергията, които са вътрешни цени с местни суровини и няма причини да има такава инфлация при тях, тоест те могат да бъдат компенсирани. Високата инфлация освен, че обезценява текущите доходи, обезценява и спестяванията на хората и на предприятията и възможностите им за инвестиции“, отбеляза Васил Велев.
Вторият проблем е недокомпенсирането на предприятията, което ги прави недостатъчно конкурентоспособни, каза още Велев.
„Ако синдикатите се борят за по-голяма минимална заплата, ние се борим за по-голяма средна заплата, за ръст на всички доходи, който е възможен при по-голям ръст в икономиката. По конкретните мерки – не подкрепяме увеличаването обратно на 20% на ДДС, защото, за да се намали ДДС-то за хляба - се увеличава ДДС за най-пострадалите сектори – туризъм, пивовари, винопроизводството. Не смятаме, че правилно са адресирани мерките за подкрепа на скъпите горива на гражданите", обясни Васил Велев.
Той даде пример, че се подкрепят всички, а в случая би следвало да се подкрепят тези, които не могат да си го позволят, които са с по-ниски доходни и имуществено състояние.
