България настоява за по-голям бюджет на Европейския съюз и запазване на средствата за регионално развитие. В същото време страната ни се противопоставя на предложението част от гарантираното финансиране за държавите членки да бъде пренасочено към общ европейски фонд за конкурентоспособност.
Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в предаването „Лице в лице“.
Той коментира и параметрите на българския бюджет, недоволството на синдикатите заради минималната работна заплата, увеличението на осигуровките и предвиденото облагане на свръхпечалбите.
Бъдещият бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. продължава да разделя държавите членки. Предложението на Европейската комисия е той да достигне 2 трилиона, което представлява малко над 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС.
Според Пеканов размерът му трябва да бъде достатъчно амбициозен, за да отговори както на традиционните политики за регионално развитие и земеделие, така и на новите предизвикателства пред европейската икономика.
„Аз смятам, че той трябва да е толкова голям, трябва да е амбициозен. Когато се присъединяват по-слаби икономически страни членки, трябва да им даваш за инфраструктура, за транспорт, за развитие. Това трябва да продължи.“
По думите му шест държави, сред които Германия, Австрия и Нидерландия, настояват за по-малък бюджет, тъй като не желаят да увеличават вноските си.
Пеканов обаче подчерта, че тези страни извличат и косвени икономически ползи от европейското финансиране. Като пример посочи закупуването на нови влакове със средства по Плана за възстановяване, които се произвеждат от компании в по-развитите европейски икономики.
„Да, нетната им вноска може да изглежда, че те плащат повече, но реално не е точно така. Това е нашата позиция. Позиция на 17 държави, между другото.“
Според него именно противопоставянето между двете групи възпрепятства постигането на споразумение. Очаква се преговорите да продължат през ноември, а вероятно и през декември.
Един от основните спорни въпроси е предложението на Европейската комисия част от средствата, които досега са били гарантирани за отделните държави, да бъдат насочени към общ европейски фонд за конкурентоспособност.
Това би означавало българските предприятия да се конкурират за финансиране с големите европейски компании.
„От една алокация, която е само за нас, само за малките и средните предприятия в България и за инфраструктура, здравеопазване и всичко друго, към подход, в който една част от този бюджет, една трета от този бюджет, отива на общоевропейско ниво и ние се борим с големите германски, френски концерни.“
Пеканов обясни, че българската позиция е да бъдат защитени кохезионните фондове, които финансират инфраструктура, регионално развитие и подкрепа за предприятията.
По думите на вицепремиера България не се противопоставя на развитието на конкурентоспособността в Европа, но настоява средствата за икономическо и социално сближаване да бъдат запазени.
Вицепремиерът коментира и дискусиите в Брюксел за промени в европейската енергийна политика.
Според него системата за търговия с емисии е допринесла за развитието на възобновяемите енергийни източници и намаляването на замърсяването, но същевременно оскъпява енергията за европейската индустрия.
„С времето видях, че наистина системата за търговия с емисии пречи на европейската индустрия. Няма какво да се лъжем. По-високи са цените в енергетиката отчасти и заради това.“
Пеканов посочи и начина, по който се определят цените на електроенергията на европейския пазар. Според него зависимостта от цената на природния газ създава допълнителни рискове.
Пеканов изрази притеснение и от развитието на военните действия в Черно море и приближаването им до бреговете на държави от НАТО и Европейския съюз.
Той защити позицията на премиера Румен Радев, който според него още като президент е предупреждавал за рисковете от ескалация.
„Трябва да се търси вариант за мир, да се седне на масата, защото иначе други ще го решат този мир, а ние просто ще трябва да приемем решението им“, каза Пеканов.
Вицепремиерът коментира напрежението около българския бюджет и протестите на синдикатите заради размера на минималната работна заплата.
По думите му досегашният автоматичен механизъм за определянето ѝ е създавал затруднения за бизнеса, особено в годините на висока инфлация.
„Не трябва да се изненадваме, че българската икономика започва да губи конкурентоспособност. Това е факт“, заяви Пеканов.
Пеканов подчерта, че правителството не се отказва от увеличаването на минималната работна заплата, но трябва да се съобразява с ограниченията на бюджета.
Според него увеличението на минималната заплата води и до индексация на редица други плащания, което повишава държавните разходи.
„Ние правим бавна, плавна фискална консолидация, така че да намалим дефицита, но се опитваме в същото време да водим относително умерена, бих казал, център-лява политика“, обясни той.
Вицепремиерът отхвърли твърденията, че настоящото управление носи основната отговорност за бюджетния дефицит.
Според него проблемите са натрупвани през предходните години, а Европейската комисия е обявила процедурата за свръхдефицит малко след встъпването на правителството в длъжност.
„Нямаше как да го намалим от 5,7% на 3% за десет дни.“
Пеканов заяви, че дефицитът в края на годината ще бъде значително над 3%, но правителството не трябва да се отказва от важните инфраструктурни инвестиции.
„Ние трябва да инвестираме повече, не да режем капиталовите разходи.“
Той посочи, че оптимизацията на държавната администрация вече е започнала, като в някои министерства са освободени по 100–150 служители. По думите му процесът не е приключил във всички ведомства.
Сред предвидените социални мерки Пеканов открои ново данъчно облекчение за семействата с деца, които посещават извънкласни занимания.
То ще обхваща курсове, спортни тренировки и други дейности за развитие на децата.
„Взимате фактурата или каквото там ви издават и го подавате към НАП в следващата ви данъчна декларация. Това се приспада от вашата данъчна база и ще ви се върнат максимум 200 евро на година.“
Според вицепремиера мярката ще има и допълнителен ефект – ще насърчи издаването на документи за плащанията и ще помогне за изсветляването на сектора.
Пеканов коментира и предвидените промени в данъчното облагане, осигуровките и таксите.
Той направи разграничение между различните видове плащания и подчерта, че осигурителните вноски не са данъци, макар да призна, че част от тези плащания ще се увеличат.
По отношение на актуализирането на данъчните оценки на имотите вицепремиерът заяви, че подобна промяна е необходима от години, тъй като стойностите на много имоти са се повишили значително.
Особено внимание той отдели на предвидения данък върху свръхпечалбите. Според него облагането на свръхпечалбите е по-подходяща мярка от трайно увеличение на корпоративния данък или промяна в подоходното облагане.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
