„За тях е важна прегръдката и любовта, която им даваме.“ С тези думи Маргарита Георгиева описа най-съществената част от своята работа като приемен родител пред БТА.
Заедно със съпруга си Петър тя вече осма година отваря дома си за деца, които имат нужда от семейна среда, грижа и сигурност.
От 2017 г. досега през дома на семейство Георгиеви в Сливен са преминали 14 деца – шест момичета и осем момчета. Три от тях са се върнали при биологичните си родители, десет са били осиновени в България, а последното дете все още е при семейството.
Маргарита и Петър са приемни родители с профил за деца от 0 до 3 години. В дома им са идвали и бебета директно от родилния дом. Някои от децата са оставали само три месеца, други – пет, шест, седем или осем. Най-дълго едно от тях е било при семейството година и три месеца.
Това са години, в които в дома има бебешки плач, безсънни нощи, посещения при лекари и постоянни тревоги, но и много прегръдки, първи усмивки и малки крачки напред. За семейство Георгиеви приемната грижа е време, в което едно дете трябва да получи необходимата му сигурност, докато бъде определено неговото бъдеще.
Маргарита е работила като помощник-фармацевт и има медицинско образование, което ѝ помага в грижата за най-малките. При новороденото няма как да бъде зададен въпросът „къде те боли“, затова всяка промяна в поведението, температурата, съня или дишането може да бъде знак, който изисква внимание.
За семейството приемната грижа не е работа само на двама души. В нея участват и двете им дъщери – едната е учителка, а другата учи медицина, както и внучката им.
„Тази работа е комплексна. Тя не е само за един човек. Тя се извършва от цялото семейство“, посочи Маргарита. Децата, които идват в дома им, са приемани като негови членове. За тях семейството се стреми да осигури всичко необходимо – храна, медицинска грижа, внимание и спокойствие. За едно малко дете това често са най-обикновените неща: някой да го нахрани, да го прегърне, да бъде до него, когато плаче. „Работата е 24 часа“, каза Маргарита. Дори ежедневни задачи като пазаруването изискват организация и помощ от останалите членове на семейството, особено когато вкъщи има съвсем малко бебе.
За нея обаче няма разлика в грижата за приемно и за собствено дете. „Няма разлика“, категорична е тя. По думите ѝ приемният родител понякога дори е още по-внимателен, защото знае, че носи голяма отговорност и че здравословните проблеми не трябва да бъдат пренебрегвани.
Има обаче една разлика, която приемната грижа неизбежно носи – раздялата. Първото дете, което семейство Георгиеви приема, остава завинаги в спомените им. Тогава Маргарита е на 46 години. Детето е на осем месеца и идва от друго приемно семейство. Първоначално има притеснения дали ще плаче и дали ще се адаптира. То обаче бързо свиква с новия дом. Когато идва моментът да бъде предадено за осиновяване, цялото семейство плаче.
„Мъчно беше и си поплакахме. Цялото семейство си поплакахме“, спомня си Маргарита. С времето семейството се научава да гледа на раздялата по различен начин – не като на край, а като на изпълнена задача. „Знаем, че това е нашата работа. Не ги вземаме завинаги. Те са определен период при нас. Това е нашата задача – да ги отгледаме и да ги предадем. И аз, като знам, че те ще имат постоянен дом и родители, това ме прави щастлива“, каза тя.
Сред 14-те деца, преминали през дома им, има и три случая на реинтеграция – деца, които са се върнали при биологичните си родители. С две от тези семейства Маргарита продължава да поддържа връзка.
За нея най-важното е да знае, че децата са добре. „Като виждам, че то е добре, това много ме радва“, каза тя.
Според семейството приемната грижа изисква подкрепа от всички – от близките, лекарите и социалните работници. Маргарита каза, че през годините не е имала проблеми със социалните работници и винаги е получавала съдействие, когато е имала въпрос или затруднение.
Една от темите, които я засягат, е отношението на обществото към приемните родители. Тя не приема твърдението, че хората стават приемни родители единствено заради финансовата подкрепа.
„Нека да опитат. Желая на много хора да опитат. Особено и на по-богатите“, каза Маргарита по повод мнението, че хората стават приемни родители заради парите. По думите ѝ средствата, които получават приемните семейства, невинаги са достатъчни, тъй като нуждите на децата се променят, а когато едно дете се разболее или има нужда от нещо допълнително, приемният родител не може просто да го остави без необходимото и често доплаща със собствени средства.
За Маргарита много по-важна от финансовата страна е възможността едно дете да расте в семейна среда.
„Да си отворят сърцата. Защото тези деца в семейства стават други личности. Ние им помагаме после да поемат по-хубав път“, каза тя.
На хората, които се колебаят дали да станат приемни родители, Маргарита препоръчва: „Да опитат“. Тя разказа, че сред нейните колеги има хора, които са отгледали само едно дете и след това са се отказали. Други обаче са продължили. Според нея човек не знае дали приемната грижа е за него, преди да опита – а след това може да открие, че иска да продължи.
За семейство Георгиеви обаче осемте години приемна грижа са 14 детски истории. Истории, в които някои деца са останали само за няколко месеца, а други – по-дълго. След това всяко от тях е поело към следващия етап от живота си – към биологичното си семейство или към своите осиновители.
А в дома на Маргарита и Петър остава споменът – за малките ръчички, за безсънните нощи, за тревогите, за първите усмивки и за раздялата.
И остава готовността отново да отворят вратата за следващото малко дете, което ще бъде при тях само за определено време – достатъчно дълго, за да бъде обичано, обгрижвано и подготвено за своя постоянен дом.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
