Надникнахме в реставрационното ателие на Националната галерия, за да видим отблизо как се подготвят произведенията преди да бъдат наредени в изложба.
Преди четири години, когато музеите за българско и за чуждестранно изкуство се обединяват, тогава и техните реставрационни ателиета са сливат в голяма и модерна лаборатория.
Всяко произведение, преди да бъде изложено в галерията, трябва да премине първо през лабораторията за реставрация и консервация.
През нея годишно минават стотици творби, за които 15 реставратори полагат специални грижи. За някои от произведенията е необходима намеса, която трае с месeци, а други имат нужда само от "козметични процедури".
Д-р Милена Донкова, главен реставратор в лабораторията на Националната галерия ни показа почистване на икони. Тя ни разказа как определени препарати имат за цел да спрат развитието на микроорганизми евентуално, които биха се появили и как всяка година е необходимо едно такова превантивно почистване на експозицията.
"До голяма степен състоянието зависи преди всичко от това да му бъде осигурена подходящата среда. Влажност, температурни параметри да са в границите на нормалното", казва тя.
Дървените панели са изключително податливи на влажно-температурните параметри. При тях едно вариране на тези параметри се оказва понякога и фатално. Винаги се започва с една цялостна дезинфекция на произведението, укрепване, почистване. Почистване на повърхностни замърсявания, почистване на лака, ако е необходимо. Възстановяване на липсващите участъци и съответно вече ретуш или цветната реинтеграция.
Като всеки обект, съставен от естествени материали, така и картините и иконите губят блясъка си с времето. Затова в лабораторията на Националната галерия професионалисти се грижат за тяхното укрепване.
"Това означава възстановяване на позагубените в оригинално произведение връзки между различните слоеве", обяснява Тодор Бръчков, реставратор в лабораторията.
"С годините те губят своите качества и оттам настъпва и разслояването. В голяма степен това е рисков фактор, както виждате и от тази икона – това означава загуби на живописен слой", казва още той.
Тодор Бръчков полага японска хартия с помощта на лепило на заешка основа!
"Това е от най-висшите фракции на колагените, т.е.на животинските лепила – т.нар. заешки туткал. Той наистина се получава при съответната обработка на заешки кожи и се води в средите на професионалистите като най-качественият туткал".
А за да може да се датира едно произведение, се използват още по-сложни методи.
"Иконите, които се намират зад мен, са две икони от църквите в Несебър. Това са средновековни двустранни икони”, ни показва д-р Борислава Попова, реставратор в Националната галерия.
Вече можем да проследим историята на всяко произведение до момента на неговото създаване.
"Със заснемане в инфрачервена светлина може дори да се види първоначалната рисунка на изображението. Не само при икони, това се използва и при маслени картини. При пастели, при всякакъв вид живопис. Особено при иконите от много голяма помощ са заснемания с рентгеново лъчение, което наистина дава долните живописни слоеве, които могат да бъдат различени. Понеже те проникват на много по-голяма дълбочина".
Последният етап е полагането на тези икони в Музея на християнското изкуство в криптата на храма "Св. Александър Невски", където те с нов блясък ще носят духа на времето си!
