Започна изслушването на кандидата за еврокомисар от България Екатерина Захариева. Тричасовият изпит за  Захариева започна в 10 часа българско време.

В новата Европейска комисия България има ресор „Стартъпи, изследвания и иновации“.

Решаваща дума за кандидатурата на Екатерина Захариева ще има Комисията по индустрия, изследвания и енергетика.

Ако бъде одобрена, тя би трябвало да е една от общо 11 жени в състава на новата Европейска комисия, чийто председател отново ще бъде Урсула фон дер Лайен.

„Сърдечно благодаря на българското правителство за номинацията. За мен е чест, че получих доверието на Урсула фон дер Лайен. Моят административен и политически опит ще ми помогнат да изпълня задачите си като еврокомисар Трябва да поставим науката и иновациите в центъра на нашите политики, за да осигурим бъдещото на Европа“, каза Екатерина Захариева по време на изказването си..

„Изследванията и иновациите трябва да са в сърцевината на по-силна Европа. Трябва да инвестираме повече ресурси. Генеративния изкуствен интелект ще добави между 2 и 4 трилиона евро. Изследванията и иновациите са по-малко в сравнение със САЩ, Китай и Япония. Ако бъда утвърдена, ще работя, за да променим тази тенденция. 2 милиона интелигентни хора правят Европа сила в областта на глобалните изследвания и инвестиции“, добави тя.

Захариева посочи, че ще се ръководи от следните  приоритети:

  • Да се укрепи европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт. 3% от БВП за изследвания и иновации. Сега е 2,3%.
  • 27 фрагментирани изследователски стратегии не означават единна европейска стратегия. Липсата на координация води до неефективна система за финансиране. Трябва да не допускаме изтичане на мозъци
  • Свобода на движение на изследователи и научни изследвания. Ще подкрепим инвестиции в изследователски инфраструктури. Трябва да осигурим повече частни инвеститори в иновация.
  • Ще работя неуморно за насърчаване на ролята на жените в научните изследвания. Жените висшисти са повече от мъжете, но имат едва една от четири висши длъжности в областта на изследванията. Ще постигна 50% участие на жените в комисиите.

Въпроси от евродепутатите:

Въпрос: Това не е съд, това е изслушване. Помете си въздух. Вижда се нуждата от добра управленска структура и бюджет. Как ще осигурите независимостта на програмата? Как ще осигурите 200 милиарда евро?

Отговор: Ще се боря за независима и укрепена рамкова програма. Виждам полезността от повишен бюджет. Ще посетя всички държави членки и ще се питам да ги убедя, че най-добрата инвестиция е в иновации. Тези програми са важни за растежа и конкурентоспособността на ЕС. Заставам зад реализацията на първия и втория стълб.

Въпрос: Комисията иска да заложи на принципа – замърсителят плаща, но няма законодателни инициативи. Смятате ли, че подходът има нужда от промени?

Отговор: Комисията въведе изменения в стратегическия план за 2025 година. Той предвижда заявителите да не правят самооценката. Комисията не иска да увеличава административната тежест. Ангажирам се с оценка на този подход. Ако има нужда от промени, ще ги обсъдя с всички вас.

Въпрос: Десетте най-големи бенефициенти, които са получили пари от Хоризонт Европа печелят повече, отколкото е целият бюджет на Румъния. Не е ли странно, че организации получават повече пари от цяла държава членка? Това губи доверието.

(„Хоризонт Европа“ е рамковата програма на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите за периода 2021 – 2027 г. С бюджет от 95,5 милиарда евро, в т.ч. 5,4 милиарда евро от Next Generation EU, програмата допълва националното и регионалното финансиране в областта на научните изследвания и иновациите – бел. ред.).

Отговор: Много неща трябва да се направят. Много държави членки са утроили участието си в програмите. 50% от грантовете са от по-малките страни. Съгласна съм, че 31 документа са много. Планирам да работя за опростяване на програмата. Не искам да чакам три години за съставянето на следващата програма. Сега сме в средата. Първата фаза се съсредоточава върху проектите.

Въпрос: Какви мерки ще предприемете за премахване на административните бариери, за да може малките и средни предприе да участват в Хоризонт Европа. Как смятате да укрепите публично-частните партньорства.

Отговор: Необходимо е опростяване. Необходимо е изясняване на термина какво е „стартъп“ на законодателно равнище. Това е много важно.

Въпрос: Заявихте, че ЕП е гласът на европейските граждани. Каква е вашата позиция по т. нар. „санитарен кордон“ (срещу крайнодесните в ЕП – бел. ред.) и как преценявате вие решенията от вашата политическа група?

Отговор: Наясно съм със санитарния кордон. Ще говоря със всеки европейски депутат, койот брани европейските ценности и работи за по-силна и конкурентноспособна Европа.

Въпрос: Споменахте за стратегии срещу административните пречки, да се облекчи регулаторната среда. Какви незабавни усилия ще положите, защото има нужда да сме по-конкретни?

Отговор: Ще организирам още през януари форум за стартиращи предприятия. Искаме да знаем от какво имат нужда. Опростяването трябва да започна там, където е най-спешно. Първи приоритет е опростяването. През 2025 година ще излезем с предложение за този 28-и режим. Планът ми е да имам реалистична политика. Първо трябва да проявим доверие, а след това да оценим кандидатстващия. През 2025 година ще бъде въведен процесът на две фази, което да намали времето за кандидатстване. В момента е 35 работни дни. Това е много дълъг срок. Необходимо е да използваме изкуствен интелект, за да може предприятията да разбират за фондовете.

Въпрос: Стартиращите предприятия знаят от какво имат нужда. Искате през януари да стартирате форум, но предприятията се оплакват, че са изслушвани, но след това не се случва нищо.

Отговор: Прави са, че се получава така. Надявам се да не попаднем в този капан. Искам да направим пространство за неформални срещи, където да обсъдим мерките преди въвеждането. Консултациите трябва да се по-гладки и по-чести.

 

Въпрос от Петър Волгин: Общото развитие на Европа е, че Европа изостава от САЩ и Китай в областта на иновациите. Има предложение да се създаде агенция в Европа, която да финансира революционни технологии. Считате ли, че иновациите трябва да са свързани основно със сектор отбрана. Вашият ресор изисква спокойна среда и благоденствие, а не треовожност и високи военни бюджети.

Отговор: Не Европа или Украйна започнаха тази война. Започна я Русия. Имаме нова геополитическа ситуация. ЕС трябва да работи за подобряване на сигурността си. Изследване и иновации в гражданската част не се противопоставя на иновациите в отбраната. Хоризонт Европа няма връзка с иновациите и науката в отбраната. Това не е в моя ресор, но ще подкрепя това Европа да увеличи инвестициите в областта на изследванията в отбраната. Излседванията и иновациите в областта на отбраната водят до висока добавена стойност за населението.

Въпрос от Петър Волгин: Вече се говори, че трябва да се увеличат бюджетите на държавите членки от 2% на 3%. На фона на очакваното милитаризиране на Европа ще успеете ли да предотвратите превръщането на изследванията и иновациите в поредната област, в която войната ще победи мира, или ще продължим да подкрепяме управляващите в Киеив?

Отговор: Надявам се мирът да победи. Нашата сигурност е свързана с това Украйна да победи. Ресурсите и усилията, които полагаме, не са изгубени пари, а инвестиция в нашата сигурност. По отношение на доклада на Драги, не го чета така.

Въпрос от Ева Майдел: Като континент изоставаме в конкурентоспособността спрямо САЩ и Китай. Разполагаме с 95 млрд. евро за научни изследвания. Имате ли идея как да се преориентира научните изследвания, за да може европейската наука да създава иновации, които да допринасят за развитието на икономиката и икономическия растеж?

Отговор: Разликата между нас, САЩ и Япония е в частните инвестиции. Само 40% от европейските дружества инвестиран в иновации. В САЩ са 56%. Още повече са в Япония и Южна Корея. Стълб две трябва да стимулира сътрудничеството. Трябва да сме много фокусирани и да приоритизираме. В стълб две липсва фокус. Направен е опит в Хоризонт Европа да се намали броят на партньорствата. Забелязва се сложно управление и неефективна система за измерване на частните инвестиции.

Въпрос от Цветелина Пенкова: Една от основните пречки е дефиниция за стартиращи компании. На какъв етап е изготвянето и в каква посока е дефиницията? Какви са законодателните инициативи, за да задържим младите предприемачи в Европа? Какви механизми могат да се въведат, за да се насърчат частните инвестициите в иновациите?

Отговор: Има различни идеи. Без легална дефиниция няма как да определим обхвата и колко компании в Европа ще бъдат засегнати. Европейският акт за иновации няма да се отнася само затова. Трябва да бъдем по-гъвкави. Има инициативи, които помагат за тестването в реална среда. Споменати са иновативните обществени поръчки. Това не се прилага.

Оценка

 

Председателят и представителите на политическите групи (координаторите) на съответните парламентарни комисии заседават незабавно след изслушванията, за да преценят дали кандидатите за членове на Комисията притежават необходимата квалификация както да бъдат членове на колегиума, така и да изпълняват конкретните задължения, които са им възложени.

В срок от 24 часа след приключване на оценката координаторите ще изпратят поверително писмо, което ще бъде разгледано от Съвета на председателите на комисии на ЕП и впоследствие ще бъде предадено на Председателския съвет на ЕП (председателят на ЕП и председателите на политическите групи).

Координаторите могат да постигнат консенсус за одобряване (или отхвърляне) на даден кандидат за член на Комисията. При различие в становищата, за одобряване (или отхвърляне) се изисква подкрепата на координаторите, представляващи мнозинство от поне две трети от членовете на съответната парламентарна комисия.

Ако координаторите не могат да постигнат мнозинство от две трети, за да одобрят (или отхвърлят) даден кандидат, те могат да поискат допълнителна информация чрез изпращането на допълнителни въпроси с искане за писмен отговор и/или възобновяване на изслушването (за времетраене от час и половина, при условие че Председателският съвет даде своето одобрение за това) с цел да бъдат изяснени незасегнатите въпроси.

Ако не се постигне обикновено мнозинство сред координаторите за някоя от тези стъпки, председателят на парламентарната комисия свиква заседание на комисията за гласуване на одобряването на кандидата (при закрити врата, тайно гласуване, обикновено мнозинство).

След евентуални допълнителни въпроси с искане за писмен отговор и/или възобновено изслушване, координаторите или одобряват кандидата за член на Комисията с мнозинство от най-малко две трети, или, ако не успеят да постигнат такова мнозинство, председателят на парламентарната комисия свиква заседание на комисията и провежда тайно гласуване относно пригодността на кандидата. В последния случай се изисква само обикновено мнозинство, за да бъде препоръчан кандидатът за одобрение.

Коя е Екатерина Захариева?

Екатерина Спасова Гечева-Захариева е заместник министър на регионалното развитие и благоустройството в първото правителство на Бойко Борисов и главен секретар на президента Росен Плевнелиев в периода от 23 януари 2012 до 12 март 2013 г. От 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройство в състава на служебното правителство на Марин Райков.

Снимка: БГНЕС

От 6 август до 7 ноември 2014 г. е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране в състава на служебното правителство на Георги Близнашки.

На 18 декември 2015 г. е назначена от 43-ото народно събрание за министър на правосъдието.

От 4 май 2017 до 12 май 2021 г. е заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK