Стотици деца без биологично семейство у нас чакат да бъдат осиновени. След като разказахме историята на 9-месечни близнаци, които живееха между болничните стени от раждането си, търсим отговорите с Мария Савкова - колко е дълъг пътят към семейство.
Осиновителите в България трябва да са навършили 18 години, трябва възрастовата граница с детето да не надхвърля 50 години, не е задължително да имат съпруг или съпруга, и сам човек може да осинови дете. Трябва да са в добро физическо и психическо състояние, без заболявания, които може да попречат на грижата. Нужно е да имат стабилни доходи и подходящо жилище, но не е задължително то да е собствено. И да не са осъждани за тежки престъпления, да не са с отнети родителски права.
Процесът по вписване в регистъра продължава около 3 месеца. Той включва и задължително обучение, както и предоставяне на препоръки. Подготвя се и единна електронна система, която да облекчи целия процес. От Агенцията по социално подпомагане отговарят,че всеки случай е индивидуален и времето за приключване на процедура по осиновяване зависи колко бързо може да бъдат намерени подходящи кандидат-осиновители.
В края на януари вписаните в регистъра за осиновяване са били 826 деца. В същото време семействата, които чакат да осиновят дете са повече 1411.
Данните са динамични и за част от семействата и децата в тази статистика процесът е започнал. Но със сигурност една от причините е това, че фокусът на осиновяването е интересът на детето. И вероятно тези семейства не отговарят на профила на тези деца. Друга причина, която се открои е, че много от осиновителите в България биха искали да осиновят дете до 3 години, да е здраво и все още етническия произход играе съществена роля за избора им - да е без видими ромски черти. И вероятно част от децата в списъка за осиновяване са пораснали и е трудно да бъдат осиновени на по-късна възраст.
Според данните на Агенцията за социално подпомагане и на Министерството на правосъдието миналата година в България са осиновени 345 деца, а в чужбина - 121. Едно дете се допуска да бъде осиновено в чужбина само, ако има три отказа за осиновяване в България, има тежки здравословни проблеми или е вече пораснало.
Близо половината отиват в Съединените щати. Това е държавата, където най-вече се осиновяват българските деца с тежки увреждания. Друга държава със сериозен интерес към българските деца е Италия, където са се случили 23,3% от международните осиновявания миналата година. След тях се нареждат Испания, Канада, Франция,Малта, Нидерландия, Финландия.
Филм и книга разказват за пътя към детето – между чакането, надеждата и трудните избори на семействата
„В царство вяло, някога красиво, но останало без искрица живот…“ – така започва една приказка, която всъщност е истинска. История за родители, които търсят своето дете, и за деца, които чакат своето семейство.
Проектът „Така започна всичко“, създаден с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и Националния филмов център, съчетава книга и филм с мисия – да даде глас на осиновяването в България и да покаже, че семейството се гради не само по кръв, а по избор.
Мариана Кръстева е съавтор, художник и сценарист на проекта. За нея осиновяването не е тема, а лична история. Преди 12 години тя среща дъщеря си Калина – тогава едва на 9 месеца. „Едно прекрасно, червенобузесто момиченце. В момента, в който я видях, не можех да сдържа сълзите си“, спомня си тя.
Още от първата среща между тях има и символ – плюшената лисичка Лиско. „Той се превърна в мост между нас“, казва Мариана. Във филма дори има и „злодей“ – метафора на трудностите, през които семейството преминава, за да стигне до детето си.
Чакането и процесът по осиновяване били кратки. Предпочитанията им били детето да е до три години и да няма тежки здравословни проблеми. В дома на Калина темата за осиновяването никога не е била табу. Родителите ѝ говорят открито – с думи, съобразени с възрастта. „Като по-голяма тя сама започна да задава въпроси. Опитваме се да отговаряме искрено. Виждаме, че това работи“, казва Мариана. Днес Калина расте, свири на китара и живее своята история – без тайни.
Докато едни вече са намерили своето дете, други все още чакат.
Аделина и Християн са заедно повече от 10 години. След три неуспешни опита инвитро, решават да поемат по пътя на осиновяването. Дори сключват брак, за да могат и двамата да бъдат вписани като родители.„Имаме желанието и възможността да дадем любов и грижи“, казва Аделина.
„Искаме да дадем бъдеще на едно дете“, допълва Християн.
Процедурата по вписване в регистъра им отнема около три месеца. Те са готови да приемат и братче, и сестриче, или близнаци, но като много други семейства, предпочитат малко и здраво дете.
Според Българската асоциация осиновени и осиновители, именно ограниченията в критериите често удължават процеса. „Кандидати, които нямат претенции, могат да осиновят и за година. Но когато има изисквания за възраст, здраве или етническа принадлежност – чакането става дълго“, обяснява Величка Дошева.
В същото време експерти предупреждават, че често се губи време в опити за връщане на детето в биологичното семейство – процес, който по закон трябва да е ограничен до 1–2 години, но на практика често се проточва.
Колкото по-голямо става едно дете, толкова по-трудно намира семейство. Процедурата е ясна – първо се търсят близки, после приемно семейство, а едва накрая детето може да бъде вписано за осиновяване. „При най-добро стечение на обстоятелствата едно новородено може да бъде осиновено за около година“, обясняват от Националната асоциация за приемна грижа.
От Агенцията за социално подпомагане подчертават, че водещ критерий остава „най-добрият интерес на детето“, а социалните служби следят развитието му и след осиновяването.
Във филма царят, царицата и тяхната принцеса намират щастието си – не чрез чудо, а чрез търпение, отдаденост и любов. „Истинското семейство се гради с желание и много любов“, гласи посланието. А финалът не е край, а начало. Защото зад всяка такава история стои не приказка, а избор – да бъдеш родител.
„Процесът по осиновяване в България е бърз, лесен и евтин. В чужбина може да се достигнат суми от десетки хиляди евро или долара, у нас процесът струва 200 лв. за подготовка на документи, а вписването в регистъра на чакащи е 3 месеца. От там нататък – колко се чака за дете, зависи само от критериите на осиновителите, които много често са нереални, спрямо децата, които чакат да бъдат осиновени“, коментира Събина Панайотова, майка на осиновено дете и администратор на групата „Осиновяване, осиновители и осиновени".
По думите ѝ кандидат-осиновителите влизат в процеса неинформирани, а знанията, които имат са базирани на митове и легенди. Тя беше категорична, че у нас няма недостиг на желаещи да осиновят дете, има недостиг на информация как изглежда процесът.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
