Втори ден близките на работниците от "Миджур" живеят в кошмар

Семействата на изчезналите при взрива в Горни Лом работници от завод "Минджур" първи научиха малко преди обяд страшната новина, че в останките от цеховете няма оцелели. Те бяха известени лично от служебния социален министър Йордан Христосков.

В цеха до Горни Лом намират смъртта си Иван и Венера Проданови от съседното село Средогрив. Оставят двама сираци - единият на двайсет, другият само на пет годинки. А болната баба Рафилка още чака сина и снаха си да се приберат у дома.

В Средогрив и 85-годишната баба Богдана оплаква дъщеря си Милка, която отскоро започнала работа във фирмата.

Единственият оцелял от злополучната смяна във фаталния ден е 24-годишният Росен Георгиев от Монтана. Почувствал се зле и не отишъл на работа.

Един от оцелелите след взрива в Горни Лом - 24-годишният Росен Георгиев

Той е един от най-младите във фабриката

В Горни Лом от снощи са и психолози от червения кръст, за да окажат помощ на близките на загиналите.

„Имаше хора, които бяха много изплашени, хора които бяха в абсолютен стрес, хора, които една част затворени в себе си, други плачеха и споделяха”, каза директорът на областния съвет на БЧК-Видин Цветелина Петрова. Психолозите ще останат на място, докато има необходимост.

Това е петият най-тежък инцидент в завода. Експлозии и нарушения на условията за труд и безопасност предизвикаха инциденти през 2006 г., 2007 г. и 2010 г. Пострадалите и близките от тези аварии все още живеят край завода-убиец.

Георги Михайлов е натрупал целия си работен стаж във фабриката за боеприпаси - от създаването й в началото на 80-те до един от смъртносните инциденти през 2007 г.

Докато цепи бракувани сандъци от боеприпаси за разпалки, мислите го връщат преди 7 години в един ден, който няма да забрави никога.

„Аз бех там с една жена затапаме и в един момент идва колегата и вика: „Нещо става в твойта кабинка!" И докато ми обясни - нещо става... Цехът гръмна. Това е”, спомня си Георги.

Той оцелява по чудо. Един от служителите загива, други са тежко ранени, включително и негов съсед и приятел, който губи зрението си във фаталния ден: „Оня се сетил, че нещо не е свършил, докато се върне - ударната вълна го бие и тоя пада и от тогава вече не е човек”.

Георги е категоричен – докато предприятието е било държавно, контролът е бил по-голям. „Голата истина е една - идат и от полицията, идат и пожарна там идват всякакви... Влизат в канцеларията, разплащат се и си заминават”, споделя мъжът.

Георги и съседите му не са спали от вчера насам. И напрегнато чакат новини от мястото на взрива.