Село Ярджиловци. Тишината е разкъсана от звън на тъпани. Кукерите започват своите репетиции за традиционните игри пред огъня.
Влизаме в дома на Свилен – посрещат ни над 10 мъже и жени, по-ентусиазирани от всякога. Обградени са от десетки маски и костюми, страшни, толкова, че злото да се уплаши от тях.
„Старата традиция отново се възражда”, казват те. И с чувство за хумор допълват, че нямат предвид Сурва, а ползването на кладенец. Но неудобството не ги спира. Майсторят, шият, лепят – всичко с кани и бутилки. В името на Сурва. Безводието не ги притеснява, не ги плаши, та нали те са страшните.
Страшна, обаче, е перспективата пред областния град. Перник е на воден режим от ноември, чешмите на 100 хил. души в региона ще са през повечето време сухи в продължение на 5 месеца – поне по думите на наблюдаващия прокурор по делото, в което обвиняем е бившият министър на околната среда и водите Нено Димов.
Големият международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ тази година беше отменен – за пръв път от десетилетия. Условията просто не са подходящи за тържествено събитие. Затова и пропъждането на злото върви с тройно по-голяма сила в селата около миньорския град, в домовете на хората. В душите им.
Кукерите са гледка. Млади и стари, преоблечени в кожи от домашни и диви животни или в костюми от текстилни пъстроцветни ресни. На кръста си всеки от тях има десетки звънци, хлопки и чанове, а на главата – маска, изработена от дърво.
Огънят в центъра на селото осветява тъмната нощ. Лумва и десетки се събират около него. Обредните лица танцуват и обикалят, за да защитят дома от болест, нивите от безплодие, душата от демони и злини, корените от забрава. Гонят злото, както правели дедите им. Че сме в настоящето разбираме единствено от телефоните, насочени към искрите. С тях запазват спомена. А той ще се предаде на по-малките.
Кукерите знаят, че и догодина пак ще са тук – по-зловещи и по-шумни от всякога. В Пернишко злото може да се казва „суша“, но те не се страхуват.
