Стъпки за подобрения с конкретни резултати, но и значителни проблеми в множество сфери вижда Европейската комисия в препоръките си към България за устойчив и приобщаващ икономически растеж.
В подробния си анализ от Брюксел посочват, че постъпленията от данъци и събираемостта им растат, но „събираемостта не изглежда да се подобрява навсякъде с еднакво темпо”, като е даден пример с облагането на възнагражденията и осигуровките, както и „някои категории акцизи”.
„Има доказателства за това, че недекларираният труд и нелегалната търговия с горива остават предизвикателство”, отбелязват от ЕК.
Проблеми се виждат и при държавните фирми, които „страдат от слабо управление, което в голяма степен се отразява и на икономическото им представяне”.
По отношение на банковия сектор основен акцент са проблемите по линия на борбата с прането на пари. „Скорошни развития в банковия сектор показват, че има нужда да се подобри националният надзор на международни транзакции с цел да се обезпечи ефективното прилагане на законовата рамка за борба с прането на пари”, се посочва в документа. Не става ясно кои „развития” се визират, но преди няколко месеца българска банка се оказа замесена в скандал, свързан с пране на венецуелски държавни пари.
Сред препоръките е да се подобри стабилността на целия сектор чрез по-добър надзор, адекватна оценка на активите и създаването на работещ вторичен пазар за лошите кредити.
Критикувана е липсата на общи правила за компенсиране по щети в застрахователния сектор, която води до противоречива съдебна практика, а в по-дългосрочен план и до нестабилност на цялата система. Като „несигурен” е определен изходът от публичния дебат около системата „Бонус-малус”. „Сериозни притеснения” пък предизвиква състоянието на т.нар Бюро „Зелена карта” заради неплащането от страна на български застрахователи.
„Големи инвестиционни дупки” се виждат в инфраструктурата, като призивът на ЕК е за разгръщане на повече пътни и железопътни проекти.
От документа става ясно, че „високата енергийна интензивност на икономиката и бавния прогрес към постигане на заложените цели в енергийната ефективност, особено в строителния сектор, удрят по продуктивността и конкурентоспособността”. На този фон, парите за развойна дейност остават скромни както в държавния, така и в частния сектор. Един от резултатите е бавно и неефективно е-правителство.
Призовава се и за конкретни мерки на трудовия пазар, където заетостта е на историческо високо ниво, но групи като хората с увреждания, ромите и младите неквалифицирани хора остават изолирани.
