Танго за двама, които не се спасяват. Между два влака, между два свята. Любовта като упражнение по невъзможност – в „Евридика“ на Жан Ануи, в театър „Българска армия“...
Още в първите щрихи на спектакъла прозира една привидно случайна, но симптоматична „фактология“: Орфей скрибуца на цигулка, по думите на собствения му баща – самопровъзгласил се „цар на промоциите“, който дори се съмнява в умножението на седем по осем. Ако приемем старата метафора, че музиката е математика, то тук тя е разпаднала се система – хармония без аксиоми, мелодия без закономерност. Оттук и първият възможен извод – този Орфей не е митичният властелин на космическия ред, а неговият провален, съмнителен наследник – човек, който не владее числата на света, а се лута в тях...
Именно в тази пукнатина между мит и баналност се разгръща режисьорският прочит на Иван Урумов. Свят, в който възвишеното е компрометирано още в самото си заявяване. Орфей страда, обича, лъже, но винаги се връща към обичта като към навик, не като към откровение. Любовта тук не е съдба, а експеримент.
Ануи пренася античния мит в една съвсем конкретна топография – гарата. Място на прехода, на временното пребиваване, на непрекъснатото „между“. В Армията това пространство е не просто декор, а състояние – всички сме пътници, всички сме в очакване на следващия влак, който никога не е окончателен.
Две души се срещат – Орфей (Владимир Матеев) и Евридика (Алена Вергова), и се разпознават в тишината между два влака. Това „между“ е същинската сцена на любовта – не началото, не краят, а паузата. Оттук нататък всичко се превръща в серия от упражнения – по родителство, по приятелство, по любов и, неизбежно, по смърт.
Орфей търси своя морфин, без да знае, че това е Евридика. Любовта е упойка, но и зависимост; спасение, но и форма на самоунищожение. Всяка среща, всяка стъпка е част от едно вечно танго – движение, което изглежда синхронно, но всъщност прикрива постоянен риск от разминаване.
Сценографията и костюмите на Нина Пашова поставят героите в разпознаваем за публиката на Армията визуален свят. Асансьорът, почти цитат от други сценични решения (например, „Хотел между тоя и оня свят“), функционира като пряк символ на вертикалното движение между живот и смърт. Това е пространство на прехода, но и на повторението – дежавю, което подсказва, че героите са затворени в цикъл, от който няма излизане.
Всъщност, цялата ситуация в „Евридика“ е „между два свята“ – не само като сюжетна рамка, а като екзистенциално състояние. Животът и смъртта не са противоположности, а съседни стаи. В този контекст, особено силно се откроява фигурата на Смъртта, в изпълнение на Васил Дуев-Тайг. „Аз ви държа в ръцете си като в къща, в която никой не може да влезе“ – тази реплика концентрира цяла философия. Смъртта тук не е трагична, нито демонична. Тя не пуши, не пие, не се разсейва. Тя просто отнема. Убива. Но го прави честно, почти приятелски, дори изкусително.
Това е смърт без илюзии за щастие – без предоверяване в онова, което животът обещава, но не изпълнява. В този смисъл, тя се оказва най-стабилният, най-последователният персонаж – единственият, който не се колебае.
Особено интересен е „ансамбловият“ пласт на спектакъла. Лиза Шопова, Иван Радоев и Ясен Атанасов изграждат персонажи, които по драматургично задание са „второстепенни“, но на практика се превръщат в силни центрове на сценично присъствие. Техните характеристики са ексцентрични, почти гротескни – брутален правоговор, патенце аутфит, нечуван смях...
Към тях се добавят и „немите“ фигури на келнера, достоен за „Комеди франсез“ (Александър Дойнов) и красивата касиерка с големия бюст (Лара Златарева). „Жалко, че нищо не казват“, отбелязва Евридика. „Във всяка история има такива безмълвни персонажи“, отговаря Орфей. И тук спектакълът прави един от най-силните си жестове. Именно безмълвните казват най-много. Те акумулират „всичкото нищо на света“ и създават усещане за постоянна кота нула – място, от което нищо не започва и към което всичко се връща.
В изпълнението на Алена Вергова, Евридика провокира въпроса – това ли е жената „днес“? Тя е едновременно обект на орфеевия идеализъм и носител на собствена, трудно артикулируема истина. В този прочит любовта е едновременно идеалистична и егоистична – стремеж към сливане, който неизбежно води до разтваряне на другия. Най-красивото и най-силното чувство е поставено в парадоксална рамка – условен край и безусловно начало. Възможността за „взаимно потъване“ се оказва невъзможност – свят, в който невидимата поквара вече е факт.
Представлението работи и с поетиката на знаците – дъждът, чадърите, призраците... В тази ясна система от визуални и смислови обозначения дъждът е смърт, чадърите – нейната сянка. Призраците от миналото не са абстракция, а осезаемо присъствие. Смъртта умело „очовечава“ тези знаци, прави ги привидно естествени, почти банални – и именно в това се крие тяхната сила. Подобно на любовта, неизбежността не идва като катастрофа, а като навик.
„Ние сме актьори и нашето място е в бюфета.“ Тази реплика звучи като автоироничен коментар към самия театър. Пространството на изкуството се приравнява с място на междинност, на почивка, на вторичност. И все пак именно там, в този „бюфет“, се разиграват най-съществените драми.
И така, сред големи лилави перуники и бледозелени лютичета, търсене, усещане, клетва, живот и една красива смърт с лицето на мъж, „Евридика“ е не толкова разказ за любовта, колкото за нейната невъзможност да бъде окончателна. Митът не е разрушен, а демитологизиран – сведен до човешкия му мащаб, до неговите слабости, повторения и
илюзии. Орфей не спасява Евридика. Той дори не е сигурен, че знае как. А може би и не иска...
В крайна сметка, спектакълът настоява върху една проста, но неудобна истина – ние не живеем в трагедия, а в серия от упражнения по трагедия. И ако има утеха, тя е единствено в това, че някъде между два влака, в кратката пауза на тишината, все пак успяваме да се разпознаем... Страдаме, но обичаме. Понякога лъжем, но пак обичаме...
В „Евридика“ участват още Георги Къркеланов, Калин Иванов, Мартин Методиев, Рада Христова.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
