Между този и онзи свят има... хотел. Има надежда, радост, очакване, интриги, лъжи, свалки и дори любов - както във всеки хотел със статут на мотел. Само в този хотел можеш да подушиш смъртта, без да можеш да я достигнеш – дори, когато я искаш. Само там можеш да летиш, без да имаш криле, можеш да се нараняваш, без да те боли, и да се влюбваш във възможния и желан само от теб образ на Другия...
„Хотел между тоя и оня свят“ е още един знак за възраждащия се репертоар на театър „Българска армия“. Режисьорът Иван Урумов („Маркиз дьо Сад“, „Кафе с претенция“) стъпва отново – на силен текст – от Ерик-Еманюел Шмит, на добър превод – от Снежина Русинова-Здравкова, на акцентната сценография и интересни костюми – от Нина Пашова, и на допълващата и запомняща се музика – от Дони.
Президентът, изигран от Иван Радоев, чистачката – Анастасия Ингилизова, фокусникът – Георги Къркеланов, и хайманата – Дарин Ангелов, обитават неизвестността, в която случайността подрежда нещата. Между дявола, Бог и съдбата. Това е единственото място в света, където волята е в режим на дефицит. Но, ако поискаш, няма да умреш...
Чест прави на екипа на Армията, когато „внася“ актьори, за да подреди кастинга по възможно най-добрия начин. Дарин Ангелов е повече от вълнуващ, когато става част от монолога на едно изхабено сърце, когато е част от аферата „Трима мъже и една парцалеса“ и когато „изгаря“ по пътя между този и онзи свят в един немного дълъг разказ с интересен край.
„Хотел между тоя и оня свят“ е и за ръката, която те спира да напуснеш „истинския“ живот, за „недоразумението“ да продължаваш да не знаеш дали ще бъдеш, за изчакването на съдбоносно решение, когато страхът означава... спокойствие.
Асансьорът. Като метафора на алтернативата да оцеляваш. Като възможност да се издигаш умирайки, или да се спускаш в живота за рестарт без ясни гаранции за годност. Като старомоден повик, вдъхновяващ нов тренд. Да бъдеш или да не бъдеш. Като невъзможност да се изгубиш.
Двата женски образа – на доктор С. (Антоанета Добрева-Нети) и на Лора (Ели Колева) са като някакво пророческо обобщение на резултата от живеенето на съвременния човек. Доктор С. – когато смисълът се крие зад безсмислие, принципите – зад подлост, а чувствата идват след убийствено дълга игра на доказване. Лора – загубената същност на човека, куклата на конци, пусната в игра без правила и режисьори, човещината, свита на топка, любовта, която се отваря твърде често, защото не разпознава фалшивото от искреното...
„Хотел между тоя и оня свят“ - за един много особен момент от живота. Когато някои от нас попадат в нещо като хотел, с неизвестен брой етажи, на неизвестно място, с или без асансьор. И единственото сигурно нещо е, че животът те хваща за гърлото, и разбираш, че си живял като истински човек - между този и онзи свят.
