През декември 2022 година Съветът на ЕС отхвърли присъединяването на България и Румъния към Шенген, Австрия гласува против двете страни, а Нидерландия - срещу България.

В средата на юли Европейският парламент прие резолюция, с която призовава Комисията да направи оценка на финансовите загуби, пропуснатите ползи и екологичните вреди, понесени от Румъния и България от юни 2011 г. насам заради отказа за присъединяване към Шенген.

Наложеното вето, освен неодобрение, води и до търсенето на алтернативи. Една от тях е създаването на мини-Шенген, в който да членуват Румъния, България и Гърция.

Мини-Шенген
Снимка: bTV

Специално интервю на Виктория Петрова с румънския евродепутат Еуджен Томак – член на Групата на Европейската народен партия (Християндемократи), и с българския евродепутат Емил Радев от ГЕРБ/ЕНП относно идеята.

- Бихте ли обяснили идеята за създаване на мини-Шенген?

Еуджен Томак: Мини-Шенген е нашият отговор на огромната несправедливост, която беше извършена спрямо повече от 25 милиона румънски и български граждани на 9 декември 2022 г., когато Съветът на ЕС за пореден път отхвърли присъединяването на нашите страни към Шенгенското пространство. Идеята за премахване на границите между нашите държави, Румъния и България, беше представена преди това. Но според мен трябва да отидем по-далеч с подобна инициатива и бих предложил да включим и Гърция в това пространство.

Еуджен Томак, евродепутат
Снимка: Facebook/Eugen Tomac

- Смятате ли, че това е възможно, тъй като само България и Румъния са извън Шенген, а Гърция е в Шенген. Това не създава ли колизия?

- Гърция няма пряка граница с нито една друга държава - членка на ЕС, поради което е необходимо само тристранно споразумение между участващите държави. Дори не е необходимо одобрението на Европейската комисия. Комисията трябва само да бъде уведомена. Не мисля, че подобно решение кара някого да се чувства неудобно. То е естествено решение, до което нашите правителства могат да прибягнат, като се имат предвид унижението и несправедливостта, на които бяха подложени румънските и българските граждани.

- Кога според вас може да се случи това?

- От моя гледна точка то трябва да се приложи незабавно. Румъния, България и Гърция могат да решат това чрез тристранно споразумение. Това е въпрос на политическа воля, а продължителността зависи от това колко бързо ще бъде постигнато споразумението. След това Комисията трябва само да бъде уведомена за решението.

- Как мини-Шенген ще работи с истинския Шенген?

- Един мини-Шенген ще работи точно както по-голямото Шенгенско пространство - същите правила, същите задължения - този път включвайки Румъния и България, заедно с Гърция.

- Какви ще бъдат ползите за Румъния и България?

-  Основната полза е свободата на движение, на която нашите граждани имат право и от която бяха лишени твърде дълго време. На второ място, румънските и българските предприятия вече няма да губят пари. Годишно Румъния губи повече от 10 милиарда евро заради граничния контрол. И след това питам: могат ли румънските и българските дружества все още да се конкурират на равни начала с другите държави от ЕС на европейския пазар? Разбира се, че не и това е несправедливо.

- Смятате ли, че идеята ви ще намери подкрепа?

- Мисля, че идеята ми ще намери подходяща подкрепа, защото е от полза за всички. В справедлив интерес на нашите държави е да предложим на гражданите си правото да се движат свободно в Европа, на нашите предприемачи да се ползват от равни условия на европейския пазар и да им позволим да развиват бизнеса си.

- Защо според вас ни спряха за Шенген - по политически, икономически, религиозни, етнически причини?

Еуджен Томак: Очевидно е, че по политически причини. Днес Австрия няма абсолютно никакви основателни аргументи, за да не ни допусне до Шенгенското пространство. Всички експерти потвърдиха, че Румъния отговаря на всички критерии за Шенген. Австрийското правителство се позовава на фалшиви статистически данни за миграцията и играе антиевропейска игра, която ЕС не бива да толерира.

Снимка: БГНЕС

Според евродепутата Емил Радев от ГЕРБ/ЕНП е напълно възможно идеята да се осъществи, що се касае до границата между България и Румъния.

„Имаше решения на общински съвети на общини, граничещи с Румъния - в Силистра, в Русе и Добрич. Идеята се подкрепя от местните власти и от бизнеса. Ние като евродепутати смятаме, че ако продължава тази несправедливост - вече 12 години по вътрешнополитически причини да стоим изкуствено вън от Шенген, трябва да вземем мерки, защото това ощетява 26 милиона европейски граждани от България и Румъния“, посочи той.

Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП
Снимка: Ладислав Цветков

„Само за транспортния бизнес загубите са в размер на 150 млн. евро годишно, което е недопустимо. Говорим за туризма, логистиката и други бизнеси. Не можем да бъдем дискриминирани заради вътрешните проблеми в други държави“, добави Радев.

Евродепутатът коментира, че има възможност и тази година приемането на България и Румъния да бъде отхвърлено, тъй като предстоят изборите в Нидерландия в края на ноември, а основната предизборна тема е миграцията.

„Аз не смятам, че мигрантите в Нидерландия и Австрия идват от България и Румъния. Много повече са от потока, който минава през Средиземноморието. Там има проблем. Ние охраняваме най-тежката външна граница на Европейския съюз – тази с Турция. Справяме се добре и виждаме колко много мигранти залавяме“, подчерта той.

„Голямата ни цел е да влезем там, където ни е мястото - като пълноправни членове в Шенген, но ако това не се направи в най-кратки срокове, ние ще предприемем други мерки, за да защитим интересите на бизнеса и нашите граждани“, каза още Емил Радев.

Понастоящем всички държави членки на ЕС, с изключение на България, Кипър, Ирландия и Румъния, са част от Шенгенското пространство за свободно пътуване, което включва и държави извън ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.