От почти 850 километра магистрален път в България 350 километра са особено опасни. Това е един от изводите в нов доклад на Института за пътна безопасност.
Ирина пътува както в България, така и в Германия и открива сериозни разлики по пътищата.
„Притеснявам се всеки път, когато тръгвам и докато не се върна съм все притеснена, когато съм в България. Когато съм в Германия не се притеснявам. Няма паралел, няма никакви прилики. Когато вали дъжд, има аквапланинг и трябва да караш сигурно със 100 или под 100, за да можеш да оживееш“, разказва Ирина Костадинова.
Институтът за пътна безопасност констатира, че 80% от маркировката по аутобаните не отговаря на изискванията за светлоотразителност, както и още много други нередности.
„31 места с неправилно поставени знаци, 415 локации с увредени пътни обезопасителни съоражения и около 350 км със сериозни деформации по асфалтовата настилка. Рискът да загинеш на магистрала в България е по-висок отколкото този в Европа, защото в Европа елементите на пътното платно са в изправност“, казва инж. Методи Стилянов от Института за пътна безопасност.
Една от причините за това състояне на магистралите според Института е честата смяна на министрите на регионалното развитие в последните години.
„Един идва, прави нещо на парче, друг идва и започва по друг начин. От това нещо се получава едно нищо не правене. 84 свлачища са дадени на „Автомагистрали“ ЕАД по системата „инхаус“, по тези свлачища абсолютно нищо не се прави. Там също са раздадени аванси“, казва Десислава Христова от Института за пътна безопасност.
Екипът ни потърси и Агенция „Пътна инфраструктура“ за позиция след изнесените данни от доклада. До момента отговор от тяхна страна няма.
