Войната в Черно море навлиза в нов етап, при който опасенията на корабособствениците вече не се ограничават до украински и руски пристанища. Все повече се поставя въпросът дали плаването в големи части от Черно море изобщо остава приемлив риск.
Войната, засягаща корабоплаването в Черно море, премина важен праг. Въпросът вече не е само дали корабособствениците са готови да изпращат кораби към Украйна или Русия. Все по-често става дума за това дали са готови да навлизат в значителни части от Черно море изобщо. Двама анализатори поотделно са заявили пред Lloyd’s List, че към тях се отправят запитвания във връзка с потенциални спорове по чартърни договори, тъй като корабособственици се опитват да откажат изпълнение на нареждания от чартърите за плаване до пристанища в Румъния и България, пише журналистът Ричард Мийд в Lloyds list.
Това е съществено развитие на ситуацията.
Доскоро рискът можеше да бъде разглеждан географски разграничено. Украйна беше опасна зона. Русия носеше собствен набор от санкционни и усложнения със сигурността. Водите на Румъния и България предлагаха относително убежище.
Събитията през октомври обаче подкопаха това предположение.
Русия демонстрира значително подобрени способности да атакува кораби, обслужващи Украйна, в цялото западно Черноморие, включително чрез използване на морски дронове. В същото време атаките се доближиха тревожно до териториалните води на НАТО. Потъването на контейнеровоза Contship Jet (IMO: 9348625) на 28 октомври концентрира тези опасения. Корабът беше атакуван край бреговете на България, докато се насочваше към Румъния, а впоследствие и към България. В маршрута му не е било предвидено посещение на украинско пристанище. Това не означава, че Русия безразборно атакува кораби, плаващи към държави от НАТО. По-голямата опасност е за съдове, за които има подозрения, че превозват военни товари, предназначени в крайна сметка за Украйна.
Но подобно разграничение е слаба утеха за корабособственик, който трябва да реши дали курс до Констанца представлява приемлив риск.
Европейските правителства очевидно са обезпокоени.
Документ, внесен в Международната морска организация (IMO) с подкрепата на 35 правителства и Европейската комисия, който се обсъжда тази седмица, описва „устойчив и разширяващ се модел“ на атаки, заплашващи търговското корабоплаване. В него се предупреждава за отменени рейсове, по-високи разходи за застраховки и превоз, както и за намаляваща готовност на корабособствениците да оперират в региона.
Последното съобщение на Украйна до IMO, разпространено на 2 ноември, допълнително подкрепя това предупреждение. Русия, както може да се очаква, представя напълно противоположна версия. Москва обвинява Украйна, че умишлено засилва атаките срещу граждански кораби, обслужващи руската търговия. Спорът за отговорността има политическо значение. От оперативна гледна точка обаче изводите са забележително сходни: търговското корабоплаване все по-дълбоко се вплита в самия конфликт. Само преди два месеца Lloyd’s List описваше танкери, защитени с импровизирани мрежи срещу дронове, метални конструкции и контейнери, пълни с вода. Днес същите тези кораби се появяват с обгорели жилищни надстройки и следи от попадения.
И реакцията на индустрията съответно се променя.
Корабособствениците могат да закупят все по-скъпа военнорискова застраховка. Могат да изискват по-високи навла. Могат да добавят допълнителни договорни защити и да импровизират физически средства за отбрана. Но когато корабособствениците започнат да поставят под въпрос дали са длъжни да изпълняват нареждания за плаване до румънски и български пристанища, това означава, че е настъпила много по-фундаментална промяна. Географските предпоставки, върху които досега се основаваше оценката на риска в Черно море, започват да се разпадат. А след като корабособствениците стигнат до извода, че опасността вече не може да бъде ограничена само чрез избягване на украински и руски пристанища, търговските последици също ще станат значително по-трудни за овладяване.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
