Финансов експерт по професия, пътешественик, поет и писател по призвание - Грегана Тодоров-Саравски е жена с много лица и една силна вътрешна философия. След три онкологични диагнози и години на лечение тя преоткрива смисъла на малките неща, научава се да поставя себе си на първо място и да намира радост в ежедневието. В откровен разговор за „Жените на България“ тя разказва за трудните житейски уроци, силата на изкуството, грижата за духа и тялото и необходимостта да бъдем по-добри към себе си и към другите.
Грегана Тодоров-Саравски е от онези личности, които трудно могат да бъдат поставени в една професионална или житейска категория. Повече от 30 години се занимава с финанси, но паралелно с това следва любопитството си към психологията, изкуството, театъра, танца и духовното развитие. За нея тези светове не си противоречат, а се допълват и изграждат цялостната ѝ личност.
„За мен животът е една приказка, по която го възприемам. Още от малка съм следвала вътрешния си рефлекс. Да смятам ми беше любимо занимание, числата много ме интригуваха. Затова избрах математиката и финансите. В същото време душата ми винаги е била много артистична“, споделя тя.
Като дете Гери прекарва часове в залите за народни танци, занимава се със спортни танци и балет, а любовта към естетиката и изкуството остава с нея през годините.
„Тази артистичност всъщност спасява личността ми в различните етапи от живота. А логическото, силното мислене ми даде центрираност, за да бъда успешна. Вече 30 години се занимавам с финанси и това все още е моя страст“, разказва тя.
В живота си Грегана преминава през два изключително тежки периода, които променят завинаги начина, по който гледа на света. Първият идва, когато е едва на 20 години и е студентка втори курс в Икономическия университет. Тогава по-голямата ѝ сестра се разболява от онкологично заболяване. В края на 80-те години възможностите за лечение са ограничени и семейството е изправено пред тежки решения.
„Трябваше да взема решение вместо родителите си дали сестра ми да остане в болница още пет-шест месеца в последен стадий, или да сподели дните си с нас. Аз основно се грижех за нея. Преминах през гняв, възмущение и усещане за несправедливост - как е възможно една болест да покоси толкова млад човек?“, спомня си Гери.
Тогава именно изкуството се превръща в нейно спасение. Народните танци, музиката и литературата ѝ помагат да намери смисъл в трудния период и да продължи напред. „Това ми даде една дълбочина. Научи ме, че всеки един ден е дар и че трябва да усещаме хубавите моменти, защото те хранят душата.“
Години по-късно идва и второто голямо изпитание - диагнозата рак на гърдата. Грегана разказва, че преди това е преминала през трудна лична връзка, а болестта се оказва моментът, в който трябва да спре и да обърне внимание на себе си.
През последните девет години тя преминава през три онкологични заболявания, а към момента продължава терапевтично лечение.
„Диагнозата ми даде един стоп кадър. Изведнъж имах цялото време на света, за да се грижа за себе си. Всичко, което бях натрупала като интереси – психология, театър, танци, литература – ми помогна да продължа. Без коса, без мигли, без нокти, без гърди, но с топ настроение. Давах си смисъл“, разказва тя.
За Грегана болестта не е само физическо изпитание, а и повод за преосмисляне на отношенията със себе си и околните.
„Болестта е път. Много бих искала да бъда пример за жените и мъжете, които преминават през подобно изпитание. Наред с терапията е важно да започнем да почистваме и вътрешния си свят. Често задържаме емоции с години. Трябва да им позволим да излязат.“
Малките неща, които връщат човека към себе си
Една от най-силните послания на Грегана е свързана с правото на всеки човек да се вслушва в собствените си нужди, особено когато преминава през тежко лечение. Тя призовава хората да не се лишават от малките радости заради чуждите очаквания и представи за това какво е правилно: „Ако ми се хапва шоколадова вафла, ще изям една вафла. Не пет, а една. Но ще си я изям с наслада. Това е танц със себе си. Не може постоянно да живеем с усещането, че нещо трябва или не трябва. Трябва да се научим да чуваме какво искаме.“
Според нея грижата за себе си има четири измерения – умствено, емоционално, духовно и физическо.
Емоционалното е особено важно в периодите на заболяване, когато човек трябва да намери начин да подреди чувствата си. Духовното пък не се изчерпва с молитвата и медитацията.
„Духовното ниво е творческа енергия. Искаш да гледаш театър – гледай театър! Искаш да четеш приказки – чети приказки! Въображението също дава кислород на клетките. А физическото ниво е движението – ако не можеш да ходиш, прави гимнастика. Всеки ден можеш да направиш нещо малко за себе си.“, казва тя.
Гери обръща внимание и на природата, смеха и почивката. Съветва хората да прекарват време в парка или планината, да слушат любима музика, да гледат анимационни филми и да си позволяват занимания, които ги успокояват.
„Когато почиваш, клетките имат нужда от кислород. А къде е кислородът? В парка, в планината, в смеха. Пускай си анимационно филмче, слушай детски песнички, чети приказки. Защо не? Това те омекотява и умиротворява.“
Сред ежедневните ѝ ритуали са и грижата за кожата, гимнастиката и използването на етерични масла. Тя споделя, че в продължение на години поддържа кожата си с естествени средства и малки ежедневни навици.
За нея обаче най-важното е човек да си позволи да казва „не“, когато има нужда от пространство и почивка.
„Да слушаме сърцето си означава и да отказваме, и да приемаме отказа на другите. Не заради тях, а заради себе си. Всеки ден е различен. Затова трябва да се запитаме: „Къде съм аз? Какво искам днес?“ Дори десет минути навън под чадъра, когато вали, могат да бъдат твоят кислород.“
Една от темите, за които Грегана говори с особена емоция, е отношението на обществото към хората с онкологични заболявания.
Тя смята, че близките често, водени от страх и желание да предпазят болния, започват да ограничават ежедневието му. Постоянните забрани и съжалителните погледи обаче могат да се превърнат в допълнително бреме.
„Близките трябва да се научат да задържат отчаяния поглед и съжалението. Когато на болния постоянно му казваш „не“, какво му остава? Да стои в една кошетка вкъщи? Няма „трябва“. Има моменти, в които човек просто иска да направи нещо, което му носи радост.“
Гери си спомня и за жена, която среща в болницата. Тя спяла с перуката си заради притеснението как партньорът ѝ ще я види без коса. Грегана решава да ѝ помогне да преодолее този страх.
„Казах ѝ: „Добре, ще изгасим лампата и тогава ще свалиш перуката.“ Изгасих лампата, тя я свали и аз я попитах: „Дишаш ли?“ Отговори ми: „Да, дишам.“ Тогава ѝ казах: „Това не е ли по-важно от всичко на света? В момента имаме нужда от хубав сън.“
За Грегана външният вид не трябва да определя самочувствието и стойността на човека: „Това си ти. Никой не трябва да ти казва какво е външното ти аз. Ти си такава, каквато си в действителност. Не позволявай на съжалението да те определя.“
Тя самата не се притеснява да излиза без перука и разказва, че в периода на лечението е запазила желанието си да се облича красиво, да се усмихва и да живее пълноценно.
„Къде е цветът на душата ти?“
Разговорът естествено преминава и към съвременния начин на живот, професионалното напрежение и бърнаута. Като човек с дългогодишен опит във финансовия сектор и работата с бизнеса и администрацията Грегана има наблюдения върху корпоративната среда и отношенията между хората.
Според нея прекомерната ангажираност с работата често ни кара да забравяме най-важното - че сме личности и извън професионалните си роли.
„Детето идва вечерта да ти сподели нещо, а ти му казваш: „Не, имам работа.“ Чакай малко! Къде е цветът? Къде е цветът на твоята душа? Къде е релаксът?“
Тя дори смята, че прегарянето може да нанесе сериозни щети върху психиката и отношенията ни.
„Бърнаутът поразява много повече хора, отколкото си даваме сметка. Той влияе на манталитета, на отношението ни към останалите. Когато си натоварен и заемаш висока позиция, достойнството на служителите ти не трябва да зависи от йерархията.“, споделя Гери.
Грегана дава прост, но показателен пример: ако в една община работят 80 души и всеки от тях поздравява портиера сутрин, той ще се почувства значим и уважаван.
„Ако всеки ден му казват „Добро утро“, няма ли да се чувства важен за това, което прави? За съжаление, често хората остават анонимни и безлични само защото заемат по-ниска позиция.“
В професионалните си отношения тя също се стреми да запазва уважението и спокойствието. Когато усети, че моментът не е подходящ за разговор, предпочита да изчака. А ако някой повиши тон, не влиза в конфликт.
„Ако ми повишат тон, казвам: „Значи не съм за тук. Извинете, продължете, аз ще изляза.“ Не е необходимо да отговаряме на напрежението с още напрежение.“
„Стопанката на духа“ и изкуството да откриваш радост в ежедневието
Грегана е автор на три книги, а най-новата носи заглавието „Стопанката на духа“. Името се появява в период, когато тя преминава през тежка операция в Турция през април 2023 г., свързана с двойна мастектомия.
След интервенцията се придвижва бавно, с кърпа на главата и дренажи, но въпреки физическите ограничения запазва изправената си стойка и усмивката.
„Ходех бавно, но изправена и усмихната. С кърпата и болничната роба се почувствах като стопанка. Някак си величествено вървях. Тогава дойде свише това заглавие и си казах, че трябва да остана вярна на него.“
В книгата си тя вплита кратки есета, размисли и словосъчетания, които носят личната ѝ философия. Сред тях са фрази като „Деликатността като коприна краси моята витрина“, „Живея с възможен избор“ и „Защо пилеем чара си с комплекси?“.
Тези малки словесни находки са неин начин да открива усмивка дори в трудни моменти. Гери говори и за приемането на собственото тяло. Според нея много от комплексите ни се формират от средата, в която живеем, и от начина, по който околните ни възприемат: „Бях висока 1,68 м още в осми клас и имах комплекс, че съм прекалено висока. Когато се преместих от Симитли в Благоевград, в курса ми имаше още три високи момичета. Изведнъж разбрах, че съм напълно нормална, и започнах да се усмихвам повече. Тогава осъзнах, че най-хубавото нещо във външния ми вид е усмивката.“
Тя е категорична, че не е необходимо да отговаряме на чужди стандарти за красота, за да се чувстваме добре в кожата си.
„Всеки от нас има чар. Не е необходимо да бъдем с определени мерки, за да го покажем. Човек трябва да се грижи за себе си, да бъде образован, да прави това, което обича, и да остави собствен почерк в деня си.“
Посланието към българската жена: „Освободи се от комплексите си“
В края на разговора Грегана отправя силно послание към българските жени – да се освободят от комплексите, да изградят собствена самооценка и да не позволяват на чуждите мнения да определят кои са.
„Жено, освободи се от всичките си комплекси, които те притискат! Да бъдеш жена е избор на душата. Ти можеш да дадеш живот, но дори да не го направиш, пак даваш живот чрез личния си пример. Това е голяма сила.“
Според нея самооценката трябва да бъде изградена отвътре, защото през целия си живот човек попада под влиянието на различни очаквания, похвали и критики: „Дай си на себе си самооценка. Това, което искаш да станеш, постигни го сама. Бъди автентична. Можеш да надграждаш личността си, но не губи онова, което си.“
Тя призовава жените да се грижат за себе си, да избират начина си на хранене според собствените си нужди и да не следват сляпо всяка популярна тенденция или съвет.
Но има и още нещо, което според нея не бива да забравяме – да си правим комплименти.
„Виждам толкова силни, усмихнати и красиви жени по улиците, в магазините. Когато им направя комплимент, понякога се обръщат, защото мислят, че говоря на някой друг. Защо не си правим повече комплименти? Аз не ги правя на манекенки, а на жени, които ми харесват – заради начина, по който са се облекли, заради един малък детайл, заради усмивката им.“
А финалните ѝ думи са истинско обобщение на цялата ѝ житейска философия:„Българската жена има невероятното усещане да бъде по-европейски работоспособна и по-балкански сантиментална.“
Послание за силата да бъдеш себе си, да се приемаш, да се грижиш за духа и тялото си и да не отлагаш живота за по-подходящ момент. Защото, както ни напомня Грегана Тодоров-Саравски, понякога най-важното, което можем да направим за себе си, е просто да спрем за миг и да се запитаме: „Къде съм аз? Какво искам днес?“
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
