Мечката може да тича с до 50 км в час – не тичайте, не хвърляйте камък срещу нея, не се опитвайте да се снимате с мечетата. Това каза за БТА експертът Александър Дуцов, член на природозащитната организация WWF - България.
Мечките огладняха
Сега е сезонът, в който мечките се подготвят за зимата и се опитват да натрупат повече запас и енергия. Свидетели сме на климатични промени, които се отразяват зле, тъй като в гората няма джанки, няма круши и ябълки, няма жълъди, а това е основна храна за животните. Когато нямат избор, мечките търсят каквото и да е за хранене, за да набавят енергия. Знаят, че в хранилките за сърни и за диви прасета има царевица, а около селата има изхвърлени доста отпадъци, които също са атрактивни за тях. Медът в пчелините много привлича мечките, тъй като той дава много енергия. Кошерите, разположени близо до или в гората, които не са добре защитени, са изключително примамливи за мечките.
Мечките нападат от телета до зайци
Мечката е всеяден хищник и въпреки че близо 90% от храната ѝ е растителна, месото е нормална част от диетата ѝ, като обикновено се храни с мъртви или ранени животни, или ловува, особено по-бавни животни. Справка за изплатените щети от страна на Министерството на околната среда и водите показва, че през последните близо 20 години жертви на мечки стават и телета. Причината за тези нападения е отглеждането на месодайни породи на големи и незащитени площи. Единственото, което може да опази телетата, са електропастирите, по които обаче често не преминава ток и те не са бариера за мечките, каза още експертът. Мечката напада агнета, овце, по-рядко кози и магарета, коне, кокошки и зайци.
Не дебнат хора, но биха атакували, ако са заплашени
Когато животно се чувства заплашено, може да атакува, но ако мечката не е провокирана, не би нападнала човек, нито би се спотаила, за да го дебне. В България не са регистрирани непровокирани нападения. През последните 70 г. в страната ни е имало над десетина случая - основно по време на лов, в които ловец и мечка се оказват твърде близо един до друг. Има случаи, в които е трудно да се докаже дали мечката е нападнала ловеца, или той в страха си е стрелял по нея, а тя е реагирала в защита. Има и нападения от мечки заради провокации от ловни кучета – кучето пази стопанина и когато види мечката, започва да лае, а това провокира агресия от страна на мечката. В над 20% от случаите като провокатор за нападението е ловното куче.
Дистанция от 20 метра
Безопасната дистанция между човека и мечката, особено ако тя има малки при себе си, не трябва да е по-малка от 20 м. При среща с мечка е възможно тя да се изправи на задните си лапи, предупреждава малките, които ще се оттеглят в гората и тя ще тръгне след тях. Мечката се ориентира основно чрез слуха и обонянието си, а зрението им е доста лошо. Ако ни надушат или чуят, се оттеглят рано, дори не ни дават възможност да ги видим, добави Дуцов. Има случаи на изненадващи срещи с мечка, като те са предимно с хора, които са сами в гората. През 2010 г. такъв случай завърши фатално за човека, като това е единственият такъв случай в България през последните 70 г.
При среща с мечка
Невербалната комуникация при животните е от изключително значение. При близка среща с мечка най-важното е да не сме заплаха за нея, да не демонстрираме агресивно поведение. В никакъв случай да не се хвърля камък срещу мечката или мечетата, подчерта Дуцов. Препоръчвам да се говори тихо и спокойно, с леко наведена глава, да се избягва директен очен контакт с мечката, бавно да се отстъпва, да не се тича и да не се обръщаме с гръб към мечката. Такъв тип поведение показва на животното, че нямаме лошо намерение, което е достатъчно за него да реши, че няма нужда да се отбранява.
Тичането привлича хищника, тъй като когато нещо бяга, се отключва хищническият инстинкт за гонене. Има обаче и случаи, в които човекът хуква в едната посока, а мечката – в другата, но, ако мечката реши да гони човек, той няма да има никакъв шанс. По принцип мечката няма желание да проявява агресия, нито пък би се спотаила, за да дебне хора, допълни Дуцов.
Лягането на земята е доста крайна мярка и се прилага, ако мечката се засили към човек и го нападне. Дуцов съветва да се легне на земята, свиване в ембрионална поза, тъй като по този начин евентуално може да се предпазят от нараняване вътрешни органи - сърце, бели дробове, бъбреци, и прикриване на главата с ръце.
Всички мечки са катеричи, особено младите, каза още Дуцов и посочи, че ако човек се покатери на дърво, мечката би могла да възприеме този знак като избягване на конфронтация.
Мечетата
По принцип майката крие мечетата от възрастните мечоци, които имат стремеж да убият малките с цел женската да се разгони по-рано. Женските напускат местата, в които са възрастните едри мечоци. През последните години наблюдаваме, че женските мечки с малките мечета търсят близостта на хората като защита от едрите мечоци и стават внимателни и предпазливи, и не са склонни към миграция и търсене на нови места. От друга страна, при директна среща, майката е готова да защити малките, ако почувства някаква заплаха за тях. Мечките са изключително интелигентни и мечетата научават всичко за две години от майките си.
Преди години дървосекач беше нападнат от мечка, защото е хвърлил камък срещу мече. Майката е изскочила от храстите, ударила е човека в лицето, след което, заедно с мечето, е избягала в гората. Хората да не се опитват да хванат мечетата или да се снимат с тях, защото майката със сигурност би приела това като агресивно поведение и заплаха.
Захранване на мечки извън населеното място
При оставена от хората храна, мечките се научават на лесна и достъпна храна, което може да ги приучи постоянно да търсят източници на лесна храна, близо до хората. В гладни години, каквато е тази, изнасянето на някаква храна извън населените места може да намали конфликта мечка-човек.
Мечките в България
Въпросът за броя на мечките в България е най-сложният въпрос, на който не може да се даде отговор. Според национален мониторинг от преди две-три години те са около 400-500, но според изчисления на ловни експерти, са над 1300, добави Дуцов. Местообитанията в България предполагат броят на мечките да е 800-1000, но това зависи от храната, която предоставя местообитанието. Данните, които имаме ние от нашийниците с GPS, показват, че тези животни обикалят понякога над 200 кв. км в търсене на храна. Когато няма достатъчно ресурси, това води до напускане на тези места и търсене на нови. При добра година, с наличие на жълъди, мед и плодове, може да има над хиляда мечки. При други условия, каквито са в момента, може би мечките са не повече от 800, посочи Дуцов. В България има само кафяви мечки.
Без зимен сън
Обикновено мечките заспиват в края на октомври или началото на ноември, но, ако годината е мека и топла, може изобщо да не заспят. В края на октомври чакаме женските, които ще раждат, да заспят, тъй като те със сигурност си лягат в добре подготвени бърлоги, в които през януари раждат. Зимният сън при мечките не е задължителен, а е пестене на енергия, когато е много трудно да се намери храна. Ако има много сняг, мечките предпочитат да спят и да не изразходват енергия в търсене на храна. Ако времето е хубаво и могат да търсят храна, няма да заспят.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
