Едва 7 на 100 от болните от COVID-19 имат нужда от антибиотик, но 75% от заразените са имали в терапията си поне един антибиотик. В последните две години от 27 европейски държави само в България се отчита с до 30% повишен прием на антибиотици в извънболничната помощ.
Това каза Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести.
В приема на азитромицин се наблюдава над 100% ръст, посочи Иванов. В другите европейски държави намалява приемът на антибиотици заради повишеното ниво и мерки за хигиена, спазването на физическа дистанция и други, посочи Иванов.
"Ще се опитаме да мотивираме правителството да приеме Национална програма за антимикробна резистентност", заяви доц. Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация за България, цитиран от БТА.
Последствията от прекомерната употреба на антибиотици вече са фатални, допълни той. По думите му резистентността ще доведе до бъдеща невъзможност за третиране дори на леки инфекции, а повече българи ще умират от предотвратими заболявания.
За лечение на пациенти с лека или среднотежка форма на COVID-19 в извънболничната помощ обикновено няма нужда от антибиотик, каза още Иванов. Ако вирусната инфекция премине в бактериална, то тогава пациентът ще има нужда от антибиотик и вероятно от болнично лечение, добави още Иванов.
С тест за С-реактивния протеин (CRP) може да се установи дали инфекцията е вирусна, или бактериална, посочи още той. По думите му, ако резултатът показва стойност над 100-130, инфекцията е бактериална.
Антибиотиците не могат да се използват за профилактика срещу вируси, включително и срещу вируса на COVID-19.
От днес започва Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност.
