Една голяма розова димка

Евроизборите може да не изглеждат като най-ключовия вот, в който човек би могъл да вземе участие, но кампанията преди тях явно озори даже най-големите парламентарно представени партии. Някак не е възпитано да си кажат в прав текст, че като са на власт им пука единствено за прибирането на максимално количество европари, а докато са в опозиция за по-лесно преповтарят като папагали критиките на Брюксел към управляващите.

При това положение, какво остава - рецитиране до самозабрава на опорни точки, щедри пожелания като на циганска сватба и тотално неразбираеми за електората алабалистики за европейските ценности, които никога не са имали измерение в българската политика. А, да, и Делян Пеевски, който явно може да стане и шеф на АЕЦ “Козлодуй”, ако поиска.

Постничко. А и незначително - едвам се различават очертанията на тази предизборна кампания в едрата сянка на украинската криза, в хода на която официална София все по-ясно се показва като троянски кон на Москва в ЕС. Макар парламентарната опозиция също да се кланя на Кремъл по 5 пъти на ден, скандалът е налице. Може да повлияе на избирателната активност през май, а след още някоя управленска изцепка през юни, може да последва юли - ама онзи от 2013 г.

В такива моменти партийните щабове трескаво търсят някакъв незначителен проблем, който с големи медийни усилия се превръща в огромен скандал и отвлича вниманието от нещо по-важно. В случая трябва хем предизборно да забаламоса обществото, хем да скрие от очите му какви ги вършат управляващите на национално равнище. Най-просто казано, нужна е голяма димка. В розово.

Пиар корифеите никога не издават своите тайни, партийните апаратчици - даже още по-рядко. Въпреки това, нека помислим как те биха могли да “отиграят” ситуацията.

Веднага се появява добра отправна точка - през последната половин година разбрахме, че у нас живеят немалко зле образовани латентни ксенофоби, които лесно се поддават на най-елементарни медийни манипулации.

На този фон имаме няколко хиляди чужденци, прогонени от войната в родината им. Не идват нови (според правозащитници, защото полицаи ги връщат с шутове в Турция), а сега пребиваващите не създават особени проблеми. Да, само че по закон след получаване на бежански статут, чужденците трябва си намерят къде да живеят. Ето тук се намесваме ние!

Ако за целите на нашия експеримент приемем, че сме на власт, най-вероятно ще имаме информация от Държавната агенция за бежанците колко и какви хора си търсят дом. Намираме някой местен бандит, който е склонен срещу малко пари да подслони клетниците за има-няма седмица в свой имот в китно българско село. Даваме му и да учи наизуст реплики - например, че Кристалина Георгиева е виновна за положението с бежанците. Намираме и друг стар познайник на полицията, като на него даваме ролята на народен водач. Казваме му да свика протест.

На мероприятието изпращаме малката кабелна телевизия на местния “наш човек”, както и кореспондент на една национална медия, с която също сме си достатъчно близки. Още същата вечер видео репортажите обикалят социалните мрежи - едни са скандализирани, други се гордеят. Кукичката захапват и националните телевизии. Преки включвания, часове ефирно време с говорещи глави.

Разпореждаме на селския трибун да го дава по-хард пред камерите - символично да сложи българско знаме на вратата на чуждата къща, цялата тълпа да вика по-силно. Междувременно, два национални всекидневника с неясна собственост отварят втори форнт. Изтръскват от прахоляка забравени дописки от миналия ноември, в които се обяснява как чужденците са или откровени джихадисти, или мързеливци, които не искат да работят и презират България.

Няколко дни по-късно, семействата бежанци вече не са в обсадената селска къща, народният водач се обявява за репресиран и заплашван, а едни хора в големия град се възмущават от “битовия фашизъм”, докато други вдъхновено пукат глави на чужденци пред мол. След Великден - ново чудо: националистическата партия в парламента отново светва на радара на социолозите. Целта е постигната - всички са се вторачили в голямата розова димка и никой не вижда какво се случва зад нея.

Разбира се, надяваме се никой да не посегне към подобен сценарий в тази предизборна кампания...