Ако крехката тенденция на ограничаване на заболеваемостта от коронавирус продължи, либерализацията на мерките е възможна – макар и не на 100%. Това подчерта главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев в интервю за bTV. Той разясни стъпките, които трябва да се направят при предстоящата масова имунизация на населението. Посочи и целта – над 60% ваксинирани, за да може да бъде спряно епидемичното протичане.

Доц. Кунчев призна, че има своите съмнения, че България ще е сред „отличниците“ по отношение на имунизацията, но подчерта, че държавата ще направи всичко по силите си да убеди хората, че това е единственият начин да победим коронавируса.

Още акценти:

  • Много се надявам, че тази крехка тенденция на ограничаване на заболяемостта ще продължи, това е само началото, и ако успеем да го постигнем, аз съм ЗА това да се либерализират мерките, макар и не на 100% .
  • Ще се започнем с една от най-трудните от логистична гледна точка ваксини - тази на "Пфайзер" и "Бионтех".
  • Като получим документите за първата ваксина, ще ги преведем, ще се опитаме да намерим специалисти, които да ги представят на възможно най-ясния език.
  • Ако постигнем над 60% обхват на ваксинирането - епидемично протичане не може да има, съответно и такъв натиск върху здравната система. Ако обаче не го постигнем – само ще наблюдаваме какво постигат другите страни.

Интервю на Мария Ванкова

- На прага сме на одобрение на първата ваксина срещу COVID-19 в ЕС, каква е организацията за ваксиниране на хората от първата фаза у нас – лекари, медицински сестри, фармацевти, помощен персонал?

От приетия Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 е ясно, че сме се опитали да обобщим всички дейности в 5 фази. Te не е задължително да протичат една след друга. На базата на реалните доставки на ваксини, които в даден момент могат да станат доста по-големи, защото може да са не на 1, а на 6 или 7 ваксини и то в по-големи количества, фазите могат да бъдат изпълнявани паралелно.

Началото на ваксинирането, според мен, ще бъде в началото на 2021 г., тъй като, по последни данни, Европейската агенция по лекарствата ще даде на 29 декември оценката си по отношение на първата ваксина на „Пфайзер“ и „Бионтех“. На тази база Европейската комисия в рамките на 2 до 3 дни вероятно ще даде разрешително за ЕС. Това е началният момент за цяла Европа да започне реалната ваксинация и да разполага с всички необходими данни и документи, тъй като до момента ние нямаме одобрена ваксина за ползване от европейските страни и, съответно, нямаме така необходимите кратка характеристика на продукта и листовката за пациента.

- След разрешението от ЕК, по едно и също време ли ваксините ще тръгнат към всички страни от ЕС?

Точно така, това е идеята. Първо всички да получат съответното количество и второ – това да стане в един и същ момент , за да няма коментари от чисто политическа и социална гледна точка, че някой е почнал рано, че други пък закъсняват. Достъпът (за хората) трябва да бъде едновременен, безплатен и доброволен.

Богдан Кирилов: България ще получи количествата ваксини, които е заявила

- Какви количества ще пристигнат в България от първата ваксина и за колко души ще стигнат?

Европейската комисия започна процедура за сключване на предварителни договори с различни производители. Първоначално бяха 4, после станаха 6, а сега са 7 – като е предвидено да бъдат взети такъв брой ваксини, които да покрият цялото население на ЕС.

От целия брой ваксини, за които има сключени договори, България ще получи пропорционален дял на базата на своето население, а това е 1,55 % от всички дози. По този начин ние ще осигурим на практика над 12 милиона дози, които при двудозовия режим на имунизация биха покрили цялото население. Дали това ще е необходимо е трудно да се каже на този етап, най-вероятно не на 100%, тъй като такъв висок процент на обхващане е трудно постижим, а и той ще бъде разсрочен във времето.

Ще се започне с една от най-трудните от логистична гледна точка ваксини – тази на „Пфайзер“ и „Бионтех“. С това изискване за съхранение на -70 градуса трябваше много спешно да се изгради съответната инфраструктура. До момента сме осигурили възможност да бъде посрещната ваксината с фризерите, които вече са доставени, инсталирани и действащи – в държавното дружество „Бул Био“, НЦЗПБ, РЗИ - София, РЗИ - Бургас, ВМА, Пирогов. Допълнително ще монтираме фризер и в РЗИ - Велико Търново. Дори само с базата в „Бул Био“ можем да приемем, съхраняваме и поддържаме първата доставка от 125 хиляди дози, която е за около 60 хиляди души.

Здравният министър: Близо 48% от служителите в болници искат да се ваксинират

- Къде ще се случва самото ваксиниране на хората от първа фаза?

Това изясняваме в момента, защото са доста различни възможностите. Там, където имаме голяма концентрация на болници като в София – на районен принцип лекари от извънболничната помощ, включително общопрактикуващите лекари и фармацевтите, могат да се запишат и да бъдат насочени към най-близкото лечебно заведение и там да им бъде направена имунизацията. В други градове вероятно подходът ще е друг. Всичко зависи от това какъв е броят на записалите се лица, за да направим справедливо разпределение и тези хора да получат защита, от която толкова много се нуждаят.

- Как ще се случва транспортирането на ваксината до общопрактикуващите лекари когато дойде ред те да поставят ваксината на пациентите си и ще бъдат ли снабдени също със специални фризери?

Няма нужда, то е и много трудоемко и скъпо да се снабдява едва ли не всеки общопрактикуващ лекар с фризер, поддържащ -70 градуса температура. Ако във всеки областен център в РЗИ имаме такъв фризер, а това ще стане някъде до 15 - 20 декември, е достатъчна база, от която вече ваксината може да се разпределя. Ваксината на „Пфайзер“ и „Бионтех“ има 5 дни, в които може да стои в нормални хладилни условия с температура от 5 до 8 градуса, и в тези дни може да се използвана.

Имайте предвид, че допълнително логистиката се усложнява на базата на това, че ваксините са в 5-дозови флакони и трябва да се прави така разпределението, че при отварянето на един флакон той да бъде максимално оползотворен, за да не се похабява ваксина. Освен това ваксината не идва с приложенията за нея – това са спринцовки и то не какви да е, а с доста фино разграфяване, защото се отмерва 1,8 кубика физиологичен разтвор , който също трябва да бъде доставен, да е наличен, трябва да има и сух лед, който да се използва при транспортирането на ваксините от фризерите към местата, на които тя ще се поставя.

Това е само за първата ваксина на „Пфайзер“ и „Бионтех“. След това, ако съдим по това кои са подали документи, следва ваксината на „Модерна“, която иска съхранение на -20 градуса и за която ще трябва да се снабдяваме с други фризери за нейното съхранение. При нея срокът на ползване извън хладилни условия е по-дълъг, което облекчава нещата.

След това идват петте по-класически ваксини , които познаваме и които изискват нормална температура между 2 и 8 градуса. Те, според мен, ще са основно ползвани от по-масовата част от населението.

- Към момента е ясно, че почти 21 500 души от първа фаза са поискали да се ваксинират. Правя уточнението, че все още се чакат списъците с желаещите от София-град и областите Разград, Търговище, Шумен, Варна, Добрич и Силистра. Как ще коментирате тези първоначални данни?

Донякъде тези данни са очаквани и донякъде са ниски. Има доста причини за това – когато хората нямат пълен достъп до така необходимата информация, част от тях се колебаят и искат да изчакат, искат да видят старта на кампанията. Вероятно към тях ще се присъединят и други хора, това е нормално, не го драматизираме. Все пак, трябва да сме наясно колко са първите желаещи, за да направим справедливо разпределение и да осигурим и втората доза след съответния период от 3 седмици. Така ще гарантираме, че този, който е започнал имунизацията, ще я завърши със същата ваксина и няма да пропадат започнати имунизации.

Ние предвиждаме след получаването на официалните документи от Европейската агенция по лекарствата да разпространим достатъчно информация за специалистите на по-специализиран език и за цялото население на малко по-разбираем, така че да можем да отговорим на всички въпроси, а те са страшно много. Вероятно някои от тях ще са доста трудни – например какъв би бил ефектът върху имунитета за дълъг период от време – да кажем 2-3-5-10 години. Очевидно е, че на този етап няма как да отговорим на този въпрос.

На въпроси, свързани с начина на приложение, с това, за кои възрасти са показани ваксините, какви могат да бъдат и с каква честота нежеланите реакции, има ли хора, на които е противопоказано да се имунизират – ние ще можем да отговорим.

- Какво предвиждате като информационна кампания?

Като получим документите, ще ги преведем, ще се опитаме да намерим специалисти, които да ги представят на възможно най-ясния език. Освен това очакваме, че и Световната здравна организация и Европейският център за контрол над заболяванията, както и отделни силни институти в Европа ще направят видео материали затова как действат ваксините – така че хората да могат да направят един информиран и точен избор.

Д-р Младенов: Спекулация е, че производителите на ваксини са освободени от отговорност

- Няколко пъти в медиите обяснявате, че поне 70% от населението трябва да се ваксинира, за да постигнем ефекта на обща защита от вируса... но ако не постигнем такъв обхват?

Ако не го постигнем, ще е много жалко. Други страни ще го постигнат. Аз се занимавам с ваксинации от 30 години и виждам каква е разликата. Да вземем за пример ваксината срещу рак на маточната шийка. Има страни в света като Шотландия, Холандия, Нова Зеландия, Австралия, които, благодарение на високия обхват сред момичетата, унищожиха това заболяване.

Хубавото е, че когато човек е оставен сам да решава, за себе си той ще получи това, към което се стреми – всеки имунизиран ще бъде защитен. Идеята обаче е да осигурим защита на цялото общество, да няма възможност за епидемично разпространение, да приключим веднъж завинаги с този проблем. Аз съм сигурен, че много страни ще го постигнат. Ще бъдем ли ние между тях или не е въпрос донякъде на народопсихология, аз има своите съмнения, че това ще стане. Но ще направим всичко възможно, което зависи от нас.

Какво представлява РНК ваксината срещу COVID-19?

- Кога можем да очакваме този ефект от ваксинирането, който да позволи да се върнем към нормалния живот?

Това може да стане тогава когато достигнем достатъчно висок, хайде да не е 70, но поне над 60% обхват, тогава епидемично протичане не може да има, съответно и такъв натиск върху здравната система, че едва ли не да броим всяко едно легло, тогава с този проблем ще приключим. Ако обаче не го достигнем – само ще наблюдаваме какво постигат другите страни, ще се стремим към това, но няма да успеем, ако интересът към ваксиниране е нисък.

- 21 декември наближава, с какви мерки обмисляте да живеем след това?

Много ни се иска във връзка с това, че идват едни празници, през които хората искат заслужено да си починат, да се видят с близките си, да прекарат в задушевна обстановка няколко дни, да им го осигурим. Много се надявам, че тази крехка тенденция на ограничаване на заболеваемостта ще продължи, това е само началото, и ако успеем да го постигнем, аз съм „За“ това да се либерализират мерките, макар и не на 100%.

Дали ще го постигнем е въпрос на отношение към проблема – аз и сега получавам сигнали за частни партита, заключени заведения, в които се вихрят партита, а трябва да ви кажа, че това е един от начините за най-ефективно разпространение на вируса. В края на краищата всеки решава сам за себе си, но трябва да е отговорен и за другите.

- Под либерализиране на мерките имате предвид да отворите заведенията ли?

Има много възможности. Няма да е добре и няма да е правилно изведнъж всичко да се освободи и още в началото на следващата година отново да се сблъскаме с нова вълна.

Въпреки мерките: Натискът върху медиците в COVID отделенията продължава

- Има ли медицинска логика в това да разхлабим мерките след 21 декември или по-скоро е политическо това желание?

То не е само политическо или медицинско, то е и икономическо и социално и всякакво, защото е ясно, че умората от пандемията е много голяма. И аз не говоря за професионалната умора в колегите, които работят при тежки условия, а за умората сред хората – непрекъснато да си в ограничения, непрекъснато да няма къде да отидеш, да не пазаруваш нормално, да не можеш да се видиш с приятели... Това е нещо, което трудно се понася.

Но пък всички данни, които имаме от Европа, показват колко пряко са свързани мерките и ограниченията след това със заболеваемостта. Така че, ако не искаме да губим между 100 и 200 души всеки ден, ние, щем-не щем, трябва да продължим с ограничителни мерки.