Рекордни температури, бушуващи пожари, нестихващи земетресения и опустошителни наводнения. 2021 г. бе обгърната от екстремни метеорологични явления, които разделиха десетки хиляди семейства и отнеха човешки животи из цялото земно кълбо. Според учени голям процент от екстремните метеорологични явления се дължи на вредното въздействие на човечеството. Природата обича да ни напомня, че непремислените решения срещу нея се връщат неусетно, като бумеранг.
2021 г. бе изпълнена с подобни примери. През февруари невиждан студ обгърна горещия американски щат Тексас, милиони останаха без ток, загинаха 125 души. През март небето над Пекин се оцвети в оранжево и полетите бяха спрени по време на най-тежката от десетилетия буря в китайската столица.
През юли близо 200 души загинаха в Европа, след като проливни дъждове заляха Германия, Белгия, Нидерландия и други части от Стария континент. Последваха опустошителни пожари в съседна Гърция, ураганът Айда в САЩ и наводненията в Судан, при които 780 000 души останаха без дом, обобщава „Ройтерс“.
У нас наводнения и свлачища откъснаха десетки населени места от света. Щетите са за милиони и далеч не навсякъде животът е възобновил ритъма си от преди бедствията.
Някъде между безсилието пред природните бедствия и отчаянието от последиците отново се заговори за климатичните промени и глобалното затопляне. Зелената сделка се превърна в едно от най-добрите оръжия за възстановяване на икономиките от COVID пандемията, чуха се гръмки обещания за затварянето на въглищните централи, зелената трансформация на транспорта, а ядрената енергия отново се появи на политическата сцена като „ново“ старо бъдеще на световната енергетика.
На фона на мрачната статистика, годината бе изпълнена и с надежда, свързана с няколко важни глобални усилия за справяне с климатичната криза, а именно завръщането на САЩ към Парижкото споразумение, Конференцията на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу, както и публикуването на най-мащабния доклад на ООН за изменението на климата, изготвен от Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC).
Световните лидери стартираха нови планове за справяне с последствията от глобалното затопляне, а някои стари цели се опаковаха в пресни споразумения.
Докладът на IPCC – „код червено за човечеството“
През годината станахме свидетели и на обезпокоителна статистика. В рамките на следващите две десетилетия температурите вероятно ще се повишат с повече от 1,5 C над нивата от периода 1850-1900 г., което не просто ще наруши амбициите на Парижкото споразумение за климата от 2015 г., но може и да доведе до широко разпространени опустошения и екстремни метеорологични условия.
Това е само едно от многобройните „жестоки“ заключения на доклада за климата на IPCC, публикуван през август.
Според експерти необмислените човешки действия в ущърб на природата са една от причините за бързите промени в климата, включително покачването на морското равнище, топенето на полярния лед, горещите температурни вълни, наводненията и сушите, пише Би Би Си.
Според IPCC само бързото и драстично намаляване на парниковите газове през това десетилетие може да предотврати подобен климатичен срив, като всеки допълнителен градус вероятно ще задълбочи ускоряващите се последици, отбелязва „Гардиън“. Но въпреки усилията светът няма да се върне към по-умерените климатични модели от миналото.
След публикуването на доклада световните лидери заявиха, че стряскащите заключения трябва спешно да наложат нови политически мерки за преминаване на световната икономика към нисковъглеродна такава.
Стъпка напред в Глазгоу
Няколко месеца по-късно, световните лидери се събраха в шотландската столица на едно от най-важните събития на десетилетието. То имаше за цел да начертае пътя, по който страните да поемат, за да намалят бъдещите последствията от климатичните промени.
На срещата за климата в Глазгоу (COP26) бе подписано споразумение, според което страните трябва да преразгледат и подсилят ангажиментите си още през 2022 г. , за да постигнат голямата цел на Парижкото споразумение - ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса. Като по този начин да се запази реалистичния шанс за спасяването на света от катастрофални климатични промени.
Пактът за климата от Глазгоу, подкрепен от 197 държави, за първи път изрично взе под прицел изкопаемите горива, поиска от правителствата да ускорят намаляването на емисиите и обеща повече пари за бедните държави, които изпитват трудности заради климатичните промени.
„Вече има ангажимент да се спре обезлесяването до 2030 г. Смятаме, че след това трябва да се премине към мащабно залесяване и възстановяване на екосистеми, което да ни позволи земната повърхност да поглъща въглерод в почвите и в биомасата. На срещата се насочи внимание и към газа метан, който е вторият най-значим парников газ. Докладът на IPCC идентифицира, че спирането на емисиите на метан и извеждането му от атмосферата може да доведе до достатъчно бърз резултат, така че да имаме време да се справим с въглеродния диоксид“, посочва пред bTV старши експертът „Климат и енергия“ във WWF – България Апостол Дянков.
Инициативата за намаляването на емисиите на метан с 30% до 2030 г. е на САЩ и на срещата в Глазгоу бе подкрепена от близо 90 държави. Китай, Русия и Индия, едни от най-големите световни замърсители с метан, обаче не се присъединиха към идеята.
Апостол Дянков добавя, че преди срещата в Глазгоу се е считало, че светът ще се затопли с 2,7 градуса до 2100 г., което според учените би означавало много висок риск за отключване на катастрофални и необратими промени - като например стопяването на арктическия лед, унищожението на тропическата гора в Амазония и спирането на океанското течение в Гълфстрийм още в рамките на настоящия вeк. Kато ако дори никой от тези катастрофални процеси не бъде отключен, ще има огромни рискове и щети за хората и екосистемите на планетата. За да се минимизира рискът от необратими и катастрофални промени не трябва да надхвърляме границата от 1,5 градуса. Затова мерки трябва да се вземат сега“, обяснява Дянков.
По думите му според последните прогнози границата от 1,5 градуса може би ще бъде надхвърлена още през 2040-2042 г., като всяка година, в която границата е премината, ще означава по-голям риск от настъпване на необратимите и катастрофални изменения на системите на планетата. Все пак учените очакват, че при намаляне на парниковите емисии наполовина до 2030 г. и тяхното елиминиране напълно до 2050 г., ще може да се избегнат най-тежките рискове и температурата ще се задържи под границата или няма да я надхвърли за повече от няколко години.
„След поетите от лидерите нови ангажименти на срещата в Глазгоу се смята, че затоплянето към 2100 г. ще бъде около 2,4 градуса, а в най-оптимистичния сценарий - 1,8 градуса. Така че сме малко по-близо, но не сме стигнали дългосрочно до постигането на целта“, добавя Дянков.
Срещата предизвика многобройни полемики в публичното пространство, че важни въпроси не са били напълно решени, като например създаването на система за заплащане на щетите, причинени от изменението на климата, което е важен приоритет за страните, изправени пред покачване на морското равнище и по-екстремни бедствия.
Богатите страни не изпълниха своето обещание от 2009 г. да предоставят 100 млрд. долара годишно до 2020 г. за климатично финансиране, което кара бедните държави да се безпокоят, че обещаните пари няма да стигнат до тях. Сега се очаква 100-те млрд. долара да бъдат осигурени до 2023 г.
Зелената сделка и затварянето на въглищните централи – мисията (не)възможна
През 2021 г. все по често започна да се говори за амбициозните цели за по-добър и по-чист начин на живеене, като за най-правилният начин за възстановяване на икономиките от COVID пандемията. Имено заради това Зелената сделка дълбоко залегна в националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите в ЕС.
България изпрати своя план към ЕК в средата на октомври. Политическите заявки и претенциите на бизнеса са за максимално отдалечаване на крайната дата за затваряне на въглищните централи – до края на 30-те години на века. На този фон, Еврокомисията иска от България най-замърсяващите въглищни централи да затворят до 2026 г.
„Най-належащият проблем е в енергетиката и той е основно със затварянето на въглищните централи, които са най-големият източник на емисии у нас. ЕК е категорична, че трябва да затворим въглищните централи – много по-скоро от планираната дата към момента до 2038 г. Ако искаме да сме в съответствие с ангажиментите на повечето страни членки, отскоро и Германия, трябва да направим това преди 2030 г.“, заявява Апостол Дянков.
Според него на по-късен етап у нас ще трябва да се предприемат стъпки и за декарбонизацията в транспорта и в индустрията, където е най-трудно да бъдат намалени до нула вредните емисии, както и в селското стопанство. За да може да се възползваме в максимална степен от безвъглеродните иновации, планирането в тези сектори трябва да започне сега“, заяви Апостол Дянков.
„България просто няма как едностранно да реши да не елиминира въглеродните си емисии преди средата на века, при условие, че всички държави в ЕС и почти всички в света се движат в тази посока. Сигурен съм, че ще затворим въглищните ТЕЦ и ще приемем възобновяемата енергия по чисто икономически съображения, но правилните политики ще разпределят разходите и ползите, така че да се помогне на най-уязвимите. Но оттам идват малките и средните стъпки, които държавата, общините и бизнесът могат да предприемат – да се ориентираме максимално към реализиране на ползите от зелената трансформация на икономиката“, добавя експертът.
На притесненията, че България може да остане без, ток той отговаря: „Вече е категорично ясно, че възобновяемите източници са най-евтиният източник на електричество и ще останат такива. Развитието на евтината възобновяема енергия от слънце и вятър в момента е такова, че дори без нови субсидии, ще имаме предостатъчно електричество преди 2030 г. При това на по-ниска цена от сегашната, като проблемът ще бъде с неговото съхранение и диспечиране в мрежата, когато е необходимо - именно там държавата и бизнесът трябва да концентрират инвестициите си.“
Какво предстои през 2022 г. за справянето с климатичните промени?
Според Апостол Дянков през следващата година у нас трябва да се обърне внимание на няколко стъпки, за да се опитаме да променим негативната статистика.
„Една от тях е за енергийни кооперативи - възможността да произвеждаш енергия, вече регламентирана в ЕС. Тя трябва незабавно да бъде хармонизирана и приета в националното ни законодателство, защото там ни грози процедура и санкция от ЕК. Трябва да възприемем дългосрочен ангажимент, че ще бъдем климатично неутрална държава, който също да залегне в законодателството ни - имаме Закон за ограничаване изменението на климата, който трябва да се актуализира. Трябва да актуализираме и Националния план за енергетика и климат още през 2022 г. Така че да заложим и новите инвестиции, които ще дойдат по Плана за възстановяване и реформите, като ускореното излизане от въглищната индустрия. Няма да е лесно, ангажиментите са сериозни, но такива са и възможностите“, заявява Дянков.
На този фон, за да се запази постижима целта от 1,5°C, ще бъде абсолютно необходимо правителствата да се върнат на масата за преговори със значително подобрени предложения преди COP27, която ще се проведе следващата година в Египет.
-
България 8 мин.Замърсяване, застрояване, наказателни процедури: Кои бяха екопроблемите през 2021 г -
Светът 1 мин.В последната минута: Споразумение за борба с климатичните промени в Глазгоу -
Светът 4 мин.ООН: Последните 5 г. са били най-горещите от 1850 г. насам -
България 2 мин.Планът за възстановяване: Първите траншове от Европа идват през пролетта -
Светът 5 мин.Кръговата икономика – ключ към възстановяването на Европа от COVID кризата -
Светът 11 мин.Добра сделка ли е Зелената сделка?
-
България 8 мин.Замърсяване, застрояване, наказателни процедури: Кои бяха екопроблемите през 2021 г -
Светът 1 мин.В последната минута: Споразумение за борба с климатичните промени в Глазгоу -
Светът 4 мин.ООН: Последните 5 г. са били най-горещите от 1850 г. насам -
България 2 мин.Планът за възстановяване: Първите траншове от Европа идват през пролетта -
Светът 5 мин.Кръговата икономика – ключ към възстановяването на Европа от COVID кризата -
Светът 11 мин.Добра сделка ли е Зелената сделка?
