Колкото по-шумни, толкова по-сигурно е, че ще прогонят злите сили и духове – това се казва за кукерите у нас. През уикенда се състояха традиционните кукерски игри в района на Пернишко и Симитли. Участниците посетиха всеки един дом и със звънци и танц изгониха злото.
Кукерските игри са една от най-обичаните български традиции, но те се срещат на още много места из Европа. Те са признати от ЮНЕСКО за световно културно наследство и привличат вниманието на редица издания по света, включително и реномирания New Yorker.
Коренът на думата е много древен – идва от „каук“, което означава „височина, кривина, високо място“. От същия корен идва и името на планината Кавказ. В литовския език „каукарас“ означава връх на планина.
Обичаят на кукерските игри съществува по нашите земи от преди 6000 години. По времето на траките се е отбелязвал в дните на гръцкия бог Дионис. Образът на кукера произлиза от този на гръцкия сатир – брадат мъж с дълги животински уши и кози крака.
Звънът и шумът, които създават кукерите, имат също своето обяснение и идва от шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети. Това са пазителите на малкия Зевс (бащата на бог Дионис).
Куретите танцуват бойни танци, с които е трябвало да заглушат плача на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос, известен с това, че изяжда децата си.
Подобно гонене на злите сили и духове се провежда също в Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Молдова, Словения и Хърватска.
Как оживява древната традиция - вижте във видеата на Ладислав Цветков.
