bTV Репортерите: 6,4 по Рихтер

На 29 декември по обяд в 20-хилядния хърватски град Петриня е тихо и спокойно. В 12 часа камбаните на католическата катедрала ехтят по празните улици. Хората са по домовете си. Заведенията не работят заради мерките срещу коронавируса. Домашен уют, който след няколко минути ще загубят. За дълго, а някои завинаги.

В 12:29 ч. 6,4 по Рихтер разкъсва Петриня и околностите. 7 души губят живота си под развалините.

„Бях вкъщи и гледах телевизия. Първо потресе леко, усети се, и след това последва силен удар. Усетих безсилие, сякаш не мога да стана. След това стаята започна да се клати наляво-надясно. 4-5 метра наляво-надясно. Не можеш да се контролираш. Не можеш да ходиш“, разказа Дамир Божичевич, учител в гимназията в Петриня.

„Люлееше се много. Жена ми сега е в гипсово корито в болница. Така я подхвърлило, че е паднала много лошо. Сега къщата е наклонена половин метър“, каза Златко Кранчар.

Без да е известно да е преживявал подобен трус в историята, град Петриня се оказа точно в епицентъра на силния трус. Разломът буквално разсича главната улица.

14 снимки

Снимка: Стоян Георгиев, btvnovinite.bg

„Правеше вълни, по 40 сантиметра се вдигаше земята. Такова нещо не съм виждал. Само по американските филми.  Виждаш вълните на пътя. Чува се тътен, удар и тръгват вълни по цялата улица и стигаха до парка пред църквата. Ужас“.

Съдбата на град Петриня й е отредила две разрушения в последните 30 години. Аня и семейството й са на улицата отново след 1991 година по време на Югославската война.

„Останахме без дом по време на войната. Сега отново. Каква е тази съдба? Но хората, хората са толкова добри, всички помагат“, каза Аня.

„Това е невиждана трагедия. Нямаме Градска администрация, нито една институция, в която можем да влезем, целият град. Хората, когато предлагат помощ, добре дошла е, но няма къде да я сложа физически. Половината град е разрушен“, заяви кметът на Петриня Даринко Думбович.

Вторичните трусове продължават. Сеизмолозите не очакват земята да се успокои поне още месец.

Екипът ни, дошъл да отразява бедствието, също преживява част от стихията.

„Принадлежи към категорията на силните земетресения между 6 и 7 по скалата на Рихтер. С магнитуд над 7 са много силни, над 8 ги наричаме разрушителни, а магнитуд 9 каквито има, са катастрофални“, обясни проф. Ботев, сеизмолог от БАН.

6,4 по Рихтер е силно земетресение, но унищожението на половината сгради в един град и околността, е шокиращо. И не е нещо, което може да очакваме в  21 век.

„Неговият характер, на това земетресение, е приповърхностно, с малка дълбочина, която реализира движенията и на самата повърхност по разломни такива повърхнини. То е от така наречения отседен тип. Тоест това са хоризонтални движения, които в района на Петриня, където минава и разломът, се извършват непосредствено под сградите. И съответно няма как сградата да не получи по-съществено въздействие“.

Земетресения с подобен магнитуд, тип и начин на въздействие върху хората и сградите, е възможно и очаквано и в България.

„Такива движения чисто хоризонтални или отседни имаме в района на Горнотракийската низина, по-точно на контакта на Родопския масив  и низината и това е районът на Пловдив. И там е имало две такива земетресения с магнитуд около 7, горе-долу в началото на миналия век - 1928 година. С тотални разрушения в Чирпан и в Пловдив също значителни“, допълни проф. Ботев.

От началото на миналия век у нас са се случили общо 6 земетресения с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер. Но сегашното поколение не е преживяло бедствие с подобна сила, ударило Хърватия точно преди нова година. Дори въздействието на труса от Вранча в Румъния през 1977 година у нас е по-слабо от това, което има потенциал да се случи.

Според сеизмолозите въпросът е не дали, а кога България ще преживее нещо с подобна сила.

„На територията на нашата страна имаме добре изучени 6 такива зони със земетресения, по-голямо от 6. Даже говорим за магнитуд към 7. На първо място това е зоната, която вече е реализирала земетресение с 8 магнитуд. Наричаме я Струмска сеизмична зона. Това е към Кресненското дефиле, южно от Симитли. Това е мястото“, обясни проф. Ботев.

Под двата най-големи български града лежат разломи и носят сеизмична опасност.

Софийската сеизмична зона е с две земетресения с магнитуд около 6 и половина.

Останалите потенциални точки са района на Каварна, Горна Оряховица и Ямбол.

Откакто София е голям град, в нашата столица не се е случвало силно земетресение. Пловдив също не е преживявал подобно бедствие откакто в града живеят стотици хиляди. Последният трус с магнитуд подобен на хърватския удря столицата ни през 1858 година, а Пловдив през 1928 г. Специалистът по сеизмично инженерство от БАН доц. д-р Димитър Стефанов прави анализ на разрушенията в Петриня по тип сградни структури и сравнява потенциалните щети и рискове за съществуващите у нас сгради, ако подобна стихия ни връхлети, или когато ни връхлети.

„Въпреки драстичните разрушения се вижда, че сградите не са рухнали, което е положително, тъй като този тип сгради при малко по-силно въздействие биха могли да рухнат тотално, което е най-лошото нещо. Такива проблеми имаше в Албания – рухнали сгради тотално, при което плочите падат като сандвич една върху друга. Това е най-лошият тип разрушение, при който живущите в сградата нямат абсолютно никакъв шанс да оцелеят. За щастие в Хърватия такова развитие не се наблюдава“, каза доц. д-р Димитър Стефанов.

На няколко блока в Петриня, ден след труса, вече са поставени хиксове от властите. Жителите им нямат право да влизат дори, за да изнесат имуществото си. Тези блокове ще бъдат съборени, защото могат да рухнат всеки момент. 

Непознати доброволци помагат на Петра Лакович да изнесе имуществото си от опасен за живеене блок. Нейната сграда има надпис Н2 – повторен надзор.

„Трудно ми е да говоря. Ще има втори оглед, има малък шанс блокът ми да оцелее. Страхувам се, как да живея тук, дори да кажат, че сградата може да се поправи. Моля ви да ме извините, не съм на себе си. Много ми е тежко. Много, но в същия момент искам да благодаря на всички. На всички хора, от цяла Хърватия, които дойдоха тук и ни помагат. Тук са хора от всички места, от всички градове на нашата страна“, сподели Петра Лакович. 

„Въпросните сгради нямат вертикални носещи елементи. Това се вижда много ясно. Тоест, там няма дори колони, бетонни колони. За жилищни сгради става дума, а за противоземетръсни шайби и дума не може да става. Тези сгради не са били проектирани за сеизмични събития. Тези сгради не са проектирани да издържат на сеизмични въздействия. Това се вижда, както от липсата на колони и шайби, така и от начина, по който са се разрушили тухлените зидове, цялото сеизмично натоварване, което е основно хоризонтално, е поето от тухлените зидове, появили са се класическите хикс образни пукнатини“, обясни доц. д-р Димитър Стефанов.

Има ли блокове с подобна конструкции в София, Пловдив? 

„Такива блокове ние нямаме. При нас всички блокове имат стоманобетонно скеле - колони, плочи, греди, тоест такъв тип разрушения много рядко може да се видят, може да се види по еднофамилните сгради, но при блокове, нашите блокове са от друг тип. Винаги има стоманобетонно скеле“.

Сградите на Петра и на поне 6000 жители на Петриня предстои да бъдат разрушени напълно. За хора като тях започват да пристигат мобилни домове от хърватските къмпинги на Адриатическото крайбрежие. Нов град с такива малки, но уютни и удобни къщи изниква край Петриня. Работи се дори на нова година.

Хървати, които притежават каравани, ги карат в Петриня и ги подаряват на хора, чиито къщи са разрушени. Съпричастността вдъхновява всички.

„Ако загубим и духа си и мъжеството си, по-добре да се погребем в руините“, заяви кметът на Петриня.

Хърватия е много по-близо до центъра на Европа, но оказва се, има далеч по-ниски строителни стандарти от България. Доц. Стефанов смята, че Чирпанското земетресение от 1928 г. е повлияло драстично на историята на проектиране на сгради у нас. Но последните сеизмични норми за строителство у нас са завишени едва през 1987 година след земетресението в Стражица. Прави ли това всеки един стар блок, построен преди 1987 година несигурен?

„Той днес не отговаря на съвременните норми, но това не означава, че в този блок хората не могат да живеят. Старите конструкции не са проектирани спрямо нормите, но по начина, по който са изпълнени, в голяма степен компенсира другите недостатъци. Опитът показва, че добре изпълнените тухлени сгради, с плътни тухли, дебели зидове, се държат добре по време на сеизмични въздействия“, заяви доц. Стефанов.

Но не така стои въпросът с еднофамилните къщи. В къщи без вертикални железобетонни колони живеят хора и в Хърватия, и в България. Такива къщи пострадаха най-много на 29 декември. 

Щетите не са за милиони, те са за милиарди, заяви председателят на парламента на Хърватия.

Нормите за сеизмичност в Хърватия са по-ниски отколкото у нас. Затова повечето еднофамилни къщи нямат вертикален железобетонен скелет. В България съществуващите норми са високи, но много сгради са в заварено положение. Голяма част от населението у нас живее в стари или самоделни къщи без вертикални колони, или в къщи, познати като гредоред, на 50 и повече години. Какво се случва с част от тези сгради при трус от 6,4 виждаме с очите си в Петриня.

„При еднофамилните къщи в малките градове и страната това е масово, хората се събират, иззиждат един етаж, бият плочата, зидат втори етаж бият плочата и монтират покрив. И после правят покрив. Тази къща най-вероятно ще пострада много сериозно“, каза доц. Стефанов.

В Хърватия дори да нямат вертикални колони, къщите са законни и изпълнени по проект. Повечето нови такива сгради са здрави след труса, но в България има хиляди издигнати къщи без проекти.

„Най-опасни в България са сградите, които са строени без проекти. Това са обикновено сгради в най-бедните райони на страната, по селата. Там хората зидат стени, бият една плоча. Бетонът се излива на улицата, викат се съседи, приятели, къде има армировка, къде няма, да се сглоби една къща. Такъв вид къщи съществуват в България за съжаление , ние ги наричаме неинженерни съоръжения, или неинженерни конструкции, защото те не са проектирани, те не са изчислявани, те са направени от майстори самоуци. Трудно е, защото повечето са в места, които са обезлюдени, други са в ромските махали“.

Йосип Шубич има две къщи. Едната без вертикални железобетонни колони и бетонен скелет.

„Зидовете са спукани, конструкцията е нарушена. Съсипана е и трябва да се разруши“, обясни Йосип Шубич.

Втората му къща има скелет от бетон, повреден е само покривът. Непознати за него хора от друга част на Хърватия му помагат да го възстанови.

Преди конструктори и държавна комисия да проверят конструкцията на къщата, няма да се прибират в дома си.     

Българката Христина Янкова живее  вПетриня и има къща там. Новината за разрушителния трус я заварва в София. Екипът ни в Петриня на живо й показва какви са пораженията по дома й от труса. 

Само коминът е паднал и е счупил керемидите. Други видими поражения поне отвън няма, което много я успокоява.

Липсата на значимо земетресение през последните 200 години е дало отражение на начина, по който се строи в хърватската столица и централната част на страната. На 11 милиарда евро се оценяват щетите само в Загреб. 

„Над 160 църкви на територията на Загребска област са разрушени, не е само Загребската катедрала, тази църква, която виждате тук, „Св. Екатерина“ - също е разрушена. 28 хиляди са само апартаментите в центъра на града, които са необитаеми и трябва да бъдат възстановени. Разрушена е инфекциозна болница, както и детската болница, пострада строителството от 19-ти и началото на 20-ти век, тоест, когато не се използва арматура толкова, не се използва бетон, тоест съвременните технологии“, обясни посланикът.

Сгради от този период има и в центъра на София. Как биха понесли подобен трус?

„Ще има повреди, но няма да има рухнали сгради. Между 20-та и 30-та година има сгради по „Дондуков“, на които зидовете са им по 60 см. С плътни тухли. Тухлата е по-здрава от бетон. Тази сграда ще устои при всички положения“, каза доц. Стефанов.

Според анализа на БАН освен къщите без колони, предимно в селата, най-рискови са няколко типа сгради в София. 

„Проблемните сгради са след 1944 година, когато навлизат така наречените съветски тип тухли , те са с кухини, преди четворките има едни правоъгълни с вертикални кръгли дупки. Защо се правят отворите, за да си повишим топлоизолацията на тухлите, но пък им пада носещата способност. Проблемът е, че някои стари сгради, а и не само старите, претърпяват нерегламентирани преустройства. Това може да се види и в центъра на София. Класическият пример е бул. „Витоша“, където с търговски цели са избити носещи зидове в партерните етажи , за да се отворят свободни площи за магазините. Там, тъй като тези промени се извършиха непосредствено след промените, контролът беше понижен – исторически факт. Имаме и модерни сгради, където се пробиват големи отвори в носещи стени, избиват се панели, разширяват се кухни, правят се интервенции, които се отразяват много негативно. Може да си представите 7-8 етажни сгради, а носещият зид на партерното ниво липсва“, обясни доцентът.

Няколко високи блока в София са сред сградите, към които сеизмичният експерт гледа с особена загриженост.

„Има редица примери на 14-16 етажни блокове , особено в квартал „Люлин“ в София, където мазетата са на две нива, долното ниво е абсолютно необитаемо и наводнено, ниво на водата около метър. Подземни води, тъй като тези сгради са построени през 80-те години, качеството не е добро, хидроизолацията от външната страна на бетонната конструкция има пробиви. Влагата влиза вътре и се наводнява. Дори да се изпомпа, за една седмица тя идва пак. Трябва да се направи основен ремонт на хидроизолацията от външната страна. Това нещо струва пари, те нямат и не го правят, и те се лишават от това да ползват мазетата. И блоковете стоят под вода с десетилетия“.

Най-големият враг на строителната конструкция е влагата и водата, напомнят сеизмичните инженери на БАН. Примерът с Петриня доказва тази теза. Почти всички рухнали сгради са неподдържани. Покривите, улуците, течове в продължение на години, когато никой не обръща внимание, а влагата навлиза в бетона, настъпват химически промени, намалява сечението и капацитетът на колоната.

Хърватите вече си дават сметка, че не са били подготвени за подобно земетресение.

„Да, говори се, правят се анализи. Включително председателят на академията  науките, който е архитект проф. Велимир Нахарт, прави свое проучване, имам предвид Съюза на архитектите в тази област. Всъщност големият проблем е поддържането на сградите“, заяви посланикът на България в Загреб.

Сеизмичното инженерство ще направи голям скок след анализ на щетите в Петриня и близките села. В близкото до Петриня село Дужица част от къщите са дървени и са построени по-миналия век. Домът на Дражен Вратни е изцяло от дърво от 1884 година. Признава, че не е поддържал дървото с лакове или каквото и да било.

„Тази къща е само от дърво . Къщата е построена през 1840 година. Тя е защитена, паметник на културата е. Трябваше да получа разрешение, за да ремонтирам, но щеше да е много скъпо. Нямам такива пари“, обяснява Дражен Вратни.

Въпреки липсата на каквато и да било поддръжка от 150 години, къщата на два и половина етажа е останала цяла и само се е наклонила. Има нужда от специален ремонт, защото е паметник на културата.

„Сега се сдобих с каравана и ще спя в нея. Караваната ми дадоха безвъзмездно, като помощ, хора от Шибеник, непознати. Дойдоха и ми я подариха. Много съм благодарен“, каза Дражен Вратни.

Всички останали вековни дървени къщи в селото са напълно здрави, въпреки че са безлюдни и неподдържани от години. Според доц. д-р Стефанов този тип сгради са най-сигурните при земетресение:

„Дървената къща има следните предимства - дървото е много леко. Теглото е по-ниско, ниското тегло, означава по-малко натоварване. Тъй като при земетръс въздействието е от инерционни сили, масата по ускорението, за разлика от тухлената сграда, дървото търпи силни деформации, но тя не пада. Някакви никакви загуби на човешки живот“.

След като преживя нерегистрирано в съвременната история земетресение, Хърватия ще преразгледа нормите си за строителство и за поддръжката на историческите стари сгради. А Петриня ще остане символ на пропуснатите възможности една трагедия да бъде избегната - 6000 души, чиито домове бяха унищожени за 7секунди.