Брекзит няма да се отложи, прогнозира в предаването „Тази сутрин” по bTV политическият анализатор Боян Чуков.
Той цитира холандския премиер Марк Рюте, който заяви, че британският парламент прилича на кораба „Титаник”, който гласува дали да заобиколи айсберга.
ЕС каза, че може да има удължаване, но трябва да бъде ясно за какво точно ще се дискутира. Брюксел не е склонен отново да тръгне този преговорен процес между Тереза Мей и Юнкер, подчерта Чуков.
За да склони Европа, трябва да има по-ясно дефинирана оферта от Обединеното кралство, каза и политологът проф. Анна Кръстева.
Британските депутати заявиха какво не искат, сега са трябва да дефинират нова база за споразумение. Трябва категорично да кажат на Брюксел, че в определен период ще излязат с ново предложение, за да им се даде отсрочка.
До момента играта се води от екстремистите, от тези, които са категорично против брекзит. Сега е ред да влязат умерените и да намерят междупартиен консенсус, смята проф. Кръстева.
Основният проблем при брекзит е границата между Република Ирландия и Северна Ирландия, отбеляза Чуков. Британците много добре знаят, че това може да стане проблем, много по-дълбок от този в Испания с Каталуния, допълни той.
Чуков и проф. Кръстева коментираха и темата за дълга на мюфтийството у нас.
Цялата история с дълга на мюфтийството беше показване на мускули от една от партиите в България – ДПС, каза още в разговора Боян Чуков. „8 млн. лева е много несериозна сума, за да я свързваме с нашата национална сигурност”, каза Чуков. Според него ДПС иска да покаже, че може да се наложи.
„Българските мюсюлмани до този момент са изключително лоялни граждани към България. Просто държавата трябва да се погрижи да ги предпази от радикализирането на исляма на нашата територия. Мюсюлманското вероизповедание трябва да бъде откъснато от всякакви финансови потоци, които идват от чужбина”, категоричен беше Чуков.
Проф. Кръстева пък беше категорична, че политиците у нас трябва да престанат да правят политика, която се ревизира на следващия ден. „Това разрушава доверието на гражданите в политическите институции. Трябва да се мисли преди вземането на решението, а не след него”, посочи тя.
