Първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз приключва. Тържественото закриване е в Националния дворец на културата.
В зала 1 прозвуча националният химн на България, а след него и една от най-великите симфонии на всички времена – Симфония №8 на австрийския композитор Густав Малер, като реверанс към Виена, която застава начело на Европа след нас.
Ето и равносметката от изминалите шест месеца – как изглежда европредседателството ни в цифри:
За провеждането му работиха 1550 чиновници от 35 институции.
Основните събития бяха в Националния дворец на културата, който претърпя основен ремонт. На негова територия се проведоха 12 неформални Съвети на министрите. България домакинстваше 284 събития, за които пристигнаха 36 хиляди делегати и бяха отразени от 4700 журналисти.
2000 служители, охранители и полицаи са се грижили заедно със 150 доброволци за техническото осигуряване и сигурността на срещите.
Основната част от работните заседания се провеждаха и в Брюксел и в тях участваха 94 000 души.
Резултатите от председателството са договарянето на 11 транспортни проекта, които ще свържат Западните Балкани с останалата част от Съюза. 78 от отворените вече за преговори общи документи, така наречените досиета, вече са затворени.
Приключили сме 2/3 от досиетата за европейския цифров пазар, които наследихме от естонското председателство.
По думите на министъра за европредседателството Лиляна Павлова сме били заклеймени толкова години като бедна и корумпирана страна, но ни преоткриха в позитивен аспект.
„50% от свършената работата е как ще я покажеш, явно това е нещо, което ни е куцало в годините назад. Не сме показали достатъчно какво можем”, посочи Павлова.
Най-значимото събитие по време на българското европредседателство безспорно е срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани. Срещата се проведе на 17 май в София, а извън политическите послания всички ние ще я запомним и с една емблематична разходка в центъра на София.
Тримата големи в Европа – Тереза Мей, Еманюел Макрон и Ангела Меркел, преминаха символично по този Моста на влюбените до НДК, за да бъдат посрещнати от домакина си Бойко Борисов. Форматът Западни Балкани – Европейски съюз обаче беше използван и като трибуна да се отправят послания към съюзниците през Океана и да се защитят търговските и икономически интереси на Стария континент.
През май лидерите на Гърция и Македония дадоха сигнал, че са напът да приключат спора за името, но то остана тайна.
На масата беше поставен и въпросът за излизането на Съединените щати от споразумението с Иран и налагането на мита за европейските суровини. Председателят на Евросъвета Доналд Туск отправи предупреждение към капризната администрация в Белия дом.
Разногласията по икономическата политика обаче останаха и на срещата на Г-7 в Канада не успяха да постигнат компромис при преговорите с Тръмп за митата и Европа въведе ответни.
А как Западните Балкани станаха приоритет за Европа по време на председателството ни и какъв път извървяха?
Още през януари, дни след като България пое председателството, от София дойде знак към региона.
„Ние виждаме перспектива за присъединяване на страните от Западните Балкани, но за Германия е важно това присъединяване да стане на основата на отговаряне на критериите”, каза германският канцлер Ангела Меркел.
През февруари Еврокомисията обяви нова стратегия за разширяване, възможна дата и инициативи за реформи в тези държави.
„Няма да има следващо разширяване със страните от Западните Балкани, без преди това да решат граничните и двустранните си спорове”, категоричен беше председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.
На 1 март в София, в края на Балканската си обиколка, Жан-Клод Юнкер отново повтори думите си.
Черна Гора и Косово се разбраха по спорния въпрос за границата. Атина и Скопие седнаха на една маса, за да намерят компромис за името на Македония. Диалогът между Прищина и Белград обаче още буксува.
Дни преди България да предаде щафетата на Австрия Атина и Скопие се разбраха.
Вчера от Люксембург дойде новината, че Скопие и Тирана имат зелена светлина за начало на диалога с Европа.
България ще предаде щафета на Австрия за следващата половин година на церемония в събота. Преди това в Брюксел лидерите на 28-те ще се съберат за последен път по време на българското председателство.
Никой не може да прогнозира дали срещата утре ще се запомни с успешен край и с постигане на компромис по най-спорната тема – как да се преразпределят мигрантите между страните-членки.
