Българските власти не са щастливи, че трябва да вдигат прегради по границите

Българските власти не са щастливи от факта, че трябва да изграждат прегради, които да възпрепятстват преминаването на границите, нито са във възторг от идеята ангажиментът да бъде възложен на Българската армия. Такъв коментар направи министърът на отбраната Ангел Найденов, който пръв заговори за евентуалната възможност за затваряне на българската граница с Турция във връзка с увеличаващия се имиграционен натиск.

Защитната преграда ще бъде с дължина от 30 км и ще представлява метална ограда с няколко реда бодлива тел. Разполагането й започна преди малко повече от седмица и трябва да бъде готова предсрочно, както увери премиерът Пламен Орешарски.

„Това са съоръжения, които възпрепятстват нелегалното преминаване, и насочват хората, които искат да влязат на наша територия, към местата, от които следва да става преминаването – това са граничните контролно-пропускателни пунктове”, посочи Ангел Найденов след среща с министъра на националната отбрана на Република Гърция Димитрис Аврамопулос.

Военният министър акцентира върху мерките за ускоряване на процедурите за предоставяне на статут, обработка на документи, за осигуряване на условия за настаняване на бежанците успоредно с тези за експулсиране на граждани, които не отговарят на условията за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанци.

Ангел Найденов не пропусна да отбележи, че България поема еднакво отговорно задълженията си по защита на външната граница на Европейския съюз като Гърция, която е член на Шенген, за разлика от нашата страна, която по думите на министъра „че отговаря на всички критерии и полага всички усилия да се държи като страна, която съзнава своята отговорност”.

„Имаме съзнанието за нашата отговорност по отношение на нашите съграждани и по отношение на темите, свързани със сигурността на нашите държави. В тази посока са и последните мерки, които предприема българското правителство и които са част от един план със 7 основни цели, 33 инициативи. Основната идея на този план е да бъде намален потокът на нелегално преминаващите и пребиваващи на българска територия чуждестранни граждани”, добави Ангел Найденов.

Гръцкият му колега Димитрис Аврамопулос подчерта, че защитата на европейските граници ще бъде приоритет на гръцкото председателство на Европейския съвет през първата половина на следващата година. Той обеща активно сътрудничество по въпроса и с България.

Между 100 и 200 са бежанците на денонощие, влизащи на територията на България, като само за последния месец, те са повече от 3500. „България не открива този проблем, сега изпитва много остро последиците от увеличаването на бежанския поток към България и съответно миграционния натиск върху нашите граници”, настоя да уточни военният министър.

„С г-н Аврамопулос си даваме сметка за чисто хуманитарните проблеми, които съпътстват въпроса за бежанците. Ние имаме съзнанието за нашите отговорности като страни по различните международни конвенции и за нашите отговорности като страни-членки на различни международни организации, в това число със задължението да предоставяме убежище и да осигуряваме условия за настаняване на хора, които са принудени да напуснат своите държави”, подчерта Найденов.

От своя страна, министър Аврамопулос подчерта, че Гърция и България сме две демократични страни, отворени и социално чувствителни и не пренебрегват „човешкото измерение на проблема”.

„Нещо трябва да разберат и в Европа, защото на основата на тези принципи е изградена нашата цяла система. И до ден-днешен, въпреки че се намали вълната от нелегална миграция, Гърция е предоставила безплатно медицинско обслужване на стотици хиляди хора, които са имали нужда.

„Наблюдаваме обаче и други явления – увеличаване на показателите на престъпността, защото нелегалното присъствие на някои хора благоприятства подобни явления. Преживявали сме моменти на остри социални реакции в нашата страна, но сме си направили необходимите изводи”, посочи гръцкият министър на националната отбрана.

„Необходима е по-практична и резултатна политика за насочване на целия този поток. Трябва с нас да си сътрудничат повече и съседните страни, през които минават тези потоци. До момента тази политика не е дала резултат. Ние разбираме човешкото и социалното измерение на този проблем. Длъжни сме обаче да опазим нашите общества и граници. Една от проекциите на проблема е тази, свързана с нашата национална сигурност. Зад всички тези потоци могат да се крият и проявяват чувства, които да възпроизведат насилие, в много случаи и тероризъм”, посочи Димитрис Аврамопулос.