09:50 ч. 24.06.2026
Предложенията за промени в осигурителните вноски на държавните служители, механизмът за определяне на минималната работна заплата и състоянието на публичните финанси бяха сред основните теми в разговор между главния икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев и изпълнителния директор на АИКБ Добрин Иванов. Социалните партньори обсъдиха и въпросите около майчинството през втората година, бюджетната политика и мерките срещу сивата икономика.
Кацарчев: Минималната заплата трябва да расте с адекватни темпове
Според Атанас Кацарчев няма основание да се говори за замразяване на минималната работна заплата само въз основа на писмо или административно предложение.
„Вчера ми беше много смешно, честно казано, как едно писмо се превръща в замразяване чрез текст в закон. Това не става така. Ако някой иска да замрази механизма за минималната работна заплата, трябва да предложи изменение в Кодекса на труда, което не беше направено“, заяви той. По думите му минималната работна заплата трябва да следва икономическите реалности.
„Тя трябва да нараства с адекватни темпове. Адекватен темп означава, че ако инфлацията продължи да расте, тя трябва да бъде компенсирана със съответния размер, тоест трябва да се запази покупателната способност.“
Свързана новина
Кацарчев коментира и предложенията държавните служители постепенно да започнат да поемат част от осигурителните си вноски. „Вчера обсъждахме доста неща, свързани с това кой да си плаща осигурителните вноски, какъв процент от тези осигурителни вноски трябва да бъде личната вноска на съответния служител и какъв да бъде компенсационният механизъм, така че да няма загуба на нетен доход и съответно на покупателна способност.“
Добрин Иванов даде и алтернативно предложение. „Аз вчера направих и друго предложение, за да изравним правата между трудовите и служебните правоотношения – работодателите да поемат 100% от осигуровките. Така също има изравняване на тежестта по отношение на личните осигуровки.“
Иванов: Темата за минималната заплата се използва за обществена дезинформация
Добрин Иванов заяви, че около темата за минималната работна заплата се е създало излишно напрежение. „Според мен във вчерашния ден се създаде едно настроение на обществена дезинформация и манипулация на общественото мнение с това, че минималната работна заплата се замразява за следващия тригодишен период.“ Той обясни, че заложените стойности в бюджетната прогноза са по-скоро техническо решение.
„Минималната работна заплата беше повишена в началото на 2026 година с 12,6% до 620,20 евро. Това е двуцифрен ръст при инфлация под 4% за миналата година.“ Според него причината за фиксирането на стойността в средносрочната прогноза е липсата на яснота какъв ще бъде бъдещият механизъм. „Залагането на стойност 620,20 евро за следващите две години е по-скоро технически механизъм, отколкото намерение за замразяване на работната заплата.“
Иванов подчерта, че новият механизъм трябва да бъде резултат от диалог между работодатели и синдикати. „Минималната работна заплата не трябва да бъде автоматично определяна. Тя трябва да бъде договаряна чрез разговори и преговори между работодатели и синдикати. Това е нашата основна роля – да договаряме такива важни икономически показатели.“
Свързана новина
Кацарчев: България събира твърде малко приходи
По думите на Атанас Кацарчев основният проблем не е в разходите, а в недостатъчните приходи. „Последният доклад на Европейската комисия сочи, че сме под средните нива на приходи в държавните бюджети на Европейския съюз. Ние сме с около 10 процентни пункта под тези нива, което означава приблизително 12 милиарда евро по-малко приходи.“ Според него, ако приходната система функционираше по-ефективно, държавата не би била изправена пред подобни бюджетни затруднения.
„Ако нашата данъчно-осигурителна система работеше адекватно като европейска данъчно-осигурителна система, ние трябваше да сме на хубав излишък и да не се караме за глупости.“ Кацарчев смята, че са необходими сериозни данъчни промени. „Трябва да се премисли системата за осигуряване. По-богатите трябва да плащат повече осигуровки. По отношение на доходите на физическите лица трябва да се премахне пропорционалният данък и да се върне прогресивното облагане.“ Той настоя и за по-високо облагане на изнасяния капитал. „По отношение на изхода на капитали от страната трябва да се изравнят системите с Европейския съюз и да се увеличат ставките поне до 5 или 10%, така че част от ресурса да остава в България.“
Иванов: Проблемът не е в приходите, а в разходите
Свързана новина
Добрин Иванов категорично не се съгласи с тази теза. „Приходите растат. Те растат с темп, който изпреварва сбора от инфлацията и икономическия растеж. Тоест имаме увеличаване на събираемостта на приходите.“ Според него основният проблем е разходната политика.
„Проблемът не е в приходите. Проблемът е, че разходите растат с по-бърз темп от приходите през последните пет години. Това е основната причина за повишаващия се бюджетен дефицит.“ Затова според работодателите решението трябва да се търси другаде. „Лекарството трябва да се търси в разходната част на бюджета – оптимизация на разходите и повишаване на тяхната ефективност, а не в промяна на приходната система.“ Иванов защити и плоския данък. „Данъчната система е работеща. Тя е класирана на трето място сред данъчните системи в Европа, на първо място по данък върху доходите на физическите лица и на второ място по корпоративно облагане.“
Повече чуйте във видеото.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
