6 май е Ден на храбростта и празник на Българската армия. Тази година той беше отбелязан с водосвет на бойните знамена и знамената светини, но без военен парад.
Решението да няма парад е на служебния министър Атанас Запрянов, а мотивът – празникът съвпада с втория ден от Великден.
За боеспособността на Българската армия и предизвикателствата пред страната ни водещата на bTV Виктория Петрова разговаря с началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
– Много е взривоопасно времето. Война се води до нас. Може ли да бъдем сигурни за сигурността си у нас?
– От началото на войната в Украйна, многократно съм заявявал, че българите и нашето общество може да бъде абсолютно убедено в своята сигурност. Предприели сме мерки и завършваме много дейности в национален и коалиционен мащаб, за да гарантираме националната сигурност и суверенитета на България.
– А колко сме готови да се защитим?
– В този контекст ние сме готови да се защитим с това, с което разполагаме като въоръжение и техника. Друг е въпросът как трябва да развиваме това въоръжение и техника – с какви модернизационни проекти, какво трябва да бъде темпото на тази модернизация, за да бъдем наистина адекватни на бързо променящата се геополитическа среда за сигурност.
– Имаме малко танкове, имаме самолети…
– Не, не, не, нямаме малко танкове, нека да ви коригирам, имаме достатъчно танкове.
– Достатъчно са танковете, самолетите? Чакаме и още?
– Чакаме първите 8 (изтребители F-16) през 2025, убеден съм, че и следващите 8 ще дойдат, така че ние разполагаме с една съвременна ескадрила.
– А имаме ли инфраструктура за новите самолети?
– Инфраструктурата е основен елемент от всяка една отбранителна способност. Наред с въоръжението и техниката, хората, с доктрините, с концепцията, с оперативната съвместимост, инфраструктурата трябва да бъде такава, която да осигури използването на тази съвременна техника. Но това не е нещо, което трябва да бъде преекспонирано. Това е процес, ние трябва да строим, да влагаме в инфраструктура, за нас, за Българската армия и след това да осигурим и разгръщането на съюзническите войски на нашата територия. Това е смисълът на колективната отбрана.
– Тук въпросът е дали пристигането на новите самолети и подготовката на инфраструктурата, летището, летищата ще съвпаднат?
– Правим всичко възможно. Миналата седмица имахме, казва се периодична проверка на хода, на готовността, аз съм оптимист. Това не означава, че не трябва да се работи целенасочено, но да се опитам да го обясня така.
– Говорих преди две седмици с украинската посланичка. Тя успя да ме убеди в ефективността на морските дронове. Обяснете ми, ние мислим ли в тази посока и ако наистина те са толкова ефективни, защо влагаме толкова усилия и средства в големи проекти – кораби?
– В същия контекст мога да задам въпроса, защо и украинците строят кораби. И те ги строят. Използването и прилагането на морските дронове не означава, че няма нужда от флот. Украинската страна ги използва много ефективно предвид ограничените възможности, които имат на военноморските си сили. Наистина много напредничаво. И тук въпросът е каква комбинация от съдове, подводни, надводни, морски дронове, морска авиация е необходима. Едното не изключва другото. Въпросът е каква ще бъде войната, за каква война се готвим, така че ние работим в това направление. Има, между другото, фирми в България, които произвеждат морски дронове. Аз бях планирал да ходя предната седмица, но не можах. Но въпросът е не в самия дрон, а в управлението му, да се осигури устойчиво управление на морския дрон, или на безпилотната система в една среда на електропротиводействие. Така че това е много сложен технологичен въпрос. И аз мисля, че ще намерим правилното решение.
– Между другото има и фирми в България, които произвеждат и въздушни дронове. Българската армия в какво отношение с тези частни фирми, ние възлагаме ли им, искаме ли да се въоръжим с такива дронове, има ли обществени поръчки, част ли е това от стратегията ни?
– В момента работим да предложим на съответните институции Национална стратегия за връзка между отбранителната промишленост, научната и развойна дейност и отбранителните способности, защото в един въоръжен конфликт от съществено значение е способността на държавата да поддържа отбранителната способност, да разчитаме на себе си. Затова трябва да имаме национална стратегия в това отношение. И се надявам по време на служебно правителство, с министъра на отбраната имаме такова ниво на… да предоставим такъв документ. Има такива практики в Белгия, в други страни от ЕС, които прилагат и европейското законодателство в най-изгодната му форма, за да можем ние да подкрепим националното ни производство, да развием способности.
– В този ред на мисли искам само да ви попитам обмисляме ли вариант, да речем да поканим украински ветерани, които да обучават наши войници, сержанти?
– Ние точно по отношение на ветерани не сме мислили, но поуките от войната в Украйна са много важни за нас. Ние сме във взаимодействие, по отношение на поуките от практиката, в двустранни отношения сме с украинската страна, както и в НАТО-вски мащаб, тъй като в НАТО има специален център за поуки и практики където те се анализират и се изследват начините, по които могат да бъдат приложени и след това да бъдат стандартизирани.
– Противовъздушната отбрана…
– Болка номер едно
– За това искам да ви попитам… Имаме ли очи?
– В момента имаме очи, имаме и ръце. Въпросът е колко виждат нашите очи и колко са ефективни нашите ръце. Не е тайна, че системите за ПВО (противовъздушна отбрана) са от 80-те години и по-стари. Добрата новина е, че ние сме успели да ги поддържаме. И получаваме висока оценка за нивото на поддръжка на тези системи. Не случайно те са обект и на много искания. Но така или иначе нашата политика е – докато нямаме заместващи способности, ние не можем да оставим противовъздушната отбрана на страната.
– Как може бързо и ефективно да придобием?
– Вижте какво се получи в резултат на войната в Украйна. Процедурите, по които се придобиват въоръжение и техника, обикновено са доста тромави. Те са обект на съревнование между фирми, от друга страна фирмите нямат достатъчно капацитет да откликнат на повишеното търсене, в резултат на което се повишава цената и забавяне на сроковете на доставка. Какво наблюдаваме в днешно време. В демократичните общества индустрията се нуждае от инвестиции, не е централизирана икономиката, където може да им се нареди да започнат да произвеждат. Следвайки този ход на нещата, държавите се групират, за да могат да осигурят необходимите инвестиции, необходимата предвидимост на отбранителната промишленост и тя да може да инвестира с достатъчно ясен хоризонт напред за възложените поръчки. И така започнаха няколко инициативи. Едната е за европейски щит, водена от Германия, за придобиване на съвременни системи за ПВО. Има такава по отношение на артилерията, държавите се групират, за да направят придобиването по ефективно, по-бързо, ние трябва да разтичаме на тези механизми. Освен това има възможност и по отношение на двустранното сътрудничество, също. Така че работим по няколко направления. Надявам се да има резултат. Ние никога в процеса на помощта за Украйна не сме застрашавали нашата. Но същевременно трябва да бъдем практични. Да използваме всички механизми за компенсация, Помагайки да се компенсираме и да имаме възможност да се модернизираме.
– А използвахме ли го това нещо?
– Използваме го.
– От тази европейска програма ние да даваме старо въоръжение, за да получим ново, възползвахме ли се?
– Да възползвахме се и ще се възползваме.
– Да преминем към темата за военнопромишления ни комплекс. Трябва да се съгласим, той функционира много добре.
– Да, по отношение на боеприпаси – да.
– Имаме барутна фабрика, барут имаме ли?
– За барут не съм специалист, но по отношение на боеприпасите нашите производители намират начин да се доставят необходимите компоненти. Не случайно имаме договор с ВМЗ-Сопот, с който ние опресняваме нашите запаси, защото военновременните запаси не могат да се поддържат безкрайно. Те трябва да се опресняват, особено по отношение на боеприпасите.
– Прави ми впечатление че 2000 снаряда дневно използват Украйна във войната с Русия. Ако на нас това ни се случи, ние имаме ли такъв капацитет да произведем такова количество?
– Има различни статистики по отношение на войната, но да наистина темпа на използване на боеприпаси е огромен. Ние имаме нужното количество като боеприпаси. Не случайно споменах за нашата военна промишленост. Тя е в състояние да произвежда в ускорени темпове. Нашият договор с тях е в случай на нужда те да се преориентира основно към нашите нужди. Въпросът е какви калибри? Какво е бъдещето? Ако в момента се говори основно за 122, 152, то в бъдеще нашата промишленост трябва да се насочи към натовски стандарти – 155, защото това е бъдещето, нови способности и да можем да си освободим запасите. Към края на годината военната промишленост ще произвежда много, повече отколкото произвежда сега. И това са анализи, които са в открити публикации, които правят наистина този извод и наистина това, което имаме и можем да помогнем е много ценно. Но този прозорец ще бъде затворен в края на годината.
– Като се огледаме наоколо виждаме армиите на Турция, Румъния, съседните държави. Ние къде сме?
– Ние алармирахме и тук можем да го обвържем с процента за отбрана от БВП. Когато говорехме мисля, че беше Варшава 2016 г., когато 2-та процента трябваше да бъдат достигнати до 2024 г. Румъния от 2017 г. е на 2-та процента, но се изисква време тези два процента да се превърнат във въоръжение, техника и отбранителен потенциал. Те започнаха да берат плодовете 2020-2021 г. В контекста на политическия и военния дебат в НАТО, когато всяка една държава не си прави съответните изводи правилно, а разчита на малко по лежерен подход, се получава това изоставане. Затова аз алармирам, че 2 процента сега са ни малко. Ние трябва да се стремим към 2,5% за да компенсираме това изоставане. Минимум 2,5% ни трябват, за да компенсираме. Защото когато започнат да се плащат тези скъпоструващи проекти и трябва да се разсрочат тези плащания се блокира бюджета напред. За да си осигурим някакъв прозорец, да осигурим няколко проекта, моят призив е за 2-3 години да минем на 2,5% или малко повече, след което можем да минем на един устойчив процент за отбрана.
– А какъв е интересът на младите към армията?
– Знаете ли, преди да отговоря на този въпрос, дебатът трябва да бъде отправен по друг начин. Има ли нужда България да се отбранява? Застрашени ли сме, близките 10, 20, 30, 40 години. Имаме прекрасна страна, природни дадености, храна, вода, природни богатства, море. В това геополитическо противоборство, което върви десетилетия, в този нестабилен свят трябва ли да бъдем способни да отговорим на един нездрав интерес към тази прекрасна територия.
– Трябва ли?
– Според мен – безспорно. И това трябва да бъде обект на национален консенсус. Оттам вече да търсим отговорите на въпроса за интереса на младите към военната професия. Да търсим отговор на въпроса какъв мобилизационен резерв трябва да готвим. Как да го готвим, какъв ще е моделът, който ще бъде най-целесъобразен, за да се развива армията, да бъде модел, към нея да се закачат други структури в случай на война, да си създадем стратегически резерв и да отправим посланието – българите се отнасят сериозно към своята сигурност.
– Кой носи отговорността?
– Държавата, всички ние. Не може армията да компенсира този вакуум, чувство за липса на заплаха, за безвремие, за това, че всичко ни е дадено и мирът е гарантиран.
– Какво правите вие, за да насърчите младите да предпочитат армията?
– Моята основна задача като началник на отбраната е да осигуря отбраната в настоящето време, да заложа модернизационните процеси на Българската армия, за което съм благодарен на политическите сили за това, което приеха малко преди да спре работа редовния парламент – по отношение на заплащането на военнослужещите. Това е един добър сигнал. Създадени условия не само да модернизираме, но да привлечем и да задържим хора.
– Това ще ги задържи ли?
– Силно се надявам, това е наша отговорност този политически кредит, ние да го превърнем в инструмент.
– Колко е средната възраст в армията?
– Средната възраст… може би около 40 години.
– Това добре ли е?
– Мисля, че е добре. Има много специалности, които са свързани пряко с физически усилия, без да омаловажавам физическата подготовка и общото поддържане, но армията има нужда от много специалисти. Самолетът, корабът, бойната машина на полето – те трябва да действат в една обща комуникационна, информационна среда. И специалисти трябват, трябват всякакви специалисти. Компютърни, комуникационни, информационни, така че възрастта тук не е от решаващ фактор. Но на нас ни трябва да изградим образа на армията като една привлекателна общност за обществото, една привлекателност, която дава възможност човек да изпълни националния си дълг, патриотичния си дълг, да допринесе за сигурността на тази държава, да си осигури кариерното и личностно развитие, да осигури семейството си, да даде възможност на децата си да се развиват, на семейството си и да му даде възможност да се развива. Да бъде горд с това, което прави.
– Кое повече ви притеснява, че има по-малко записали се във Висшето военно училище във Велико Търново или това, че се записват и се отказват после?
– И двете, защото според мен нашият модел е малко остарял. Ако говорим за малкия брой кандидати във висшите военни училища, има обяснение във войната в Украйна, че видите ли вие ще отидете на война, опитваме се да го опровергаем. От друга гледна точка на мен ми се струва, че трябва да бъдем по-гъвкави. И да не очакваме момчета на 18 години да направят своя житейски избор за близките десетилетия напред и да се посвети на тази професия. Първо тя трябва да се рекламира както трябва.
